4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С., 03.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 7355 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. П. М., подадена от адвокат П. Г. срещу въззивно решение от 27.06.2014 год. по гр.д. № 1928/2014 год. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решението на Софийски районен съд от 30.12.2013 г. по гр.д. № 39651/2013 г., са отхвърлени предявените от А. П. М. срещу „Столичен автотранспорт”, ЕАД, [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 11 от 5.08.2013 г., за възстановяване на предишната работа, и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 4827 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по въпросите: длъжен ли е работодателят да осигурява свободни работни места, които да се заемат от трудоустроени лица; за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, когато към момента на връчване на уволнителното волеизявление работникът е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност.
Ответната страна [фирма], [населено място] в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Ж. Л. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от А. П. М. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, Софийски градски съд е приел, че работодателя законосъобразно е приложил основанието по чл.325, ал.1, т.9 КТ. Установено е, че ищцата е работела в дружеството на длъжността „ватман”, че с експертно решение на ТЕЛК от 22.04.2013 г. й е определена 86% трайно намалена работоспособност, както и че при работодателя няма друга работа подходяща за здравословното й състояние. Въз основа на това е обобщил, че са налице двата елемента от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което същото е законосъобразно.
По поставения въпрос – длъжен ли е работодателят да осигурява свободни работни места за трудоустроени лица практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС, които съобразно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК имат задължителен характер. С решение № 17 от 20.02.2014 г. по гр.д. № 2517/2013 г. на ІV г.о. и решение № 137 от 13. 05.2014 г. по гр.д. № 4811/2013 г. на ІV г.о. е прието, че съгласно чл. 315, ал.1 КТ работодател с повече от 50 работници и служители има задължението да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата си дейност. Тези работни места, според естеството на извършваната дейност в предприятието, може да са за различни длъжности и да позволяват наемането или трудоустрояването на работници и служители с различен вид увреждания и с различна степен на трайно намалена работоспособност. Ако естеството на дейността и нейната организация позволяват, работодателят има възможност да промени трудовата функция на отделен работник или служител така, че от нея да отпаднат занапред медицинските противопоказания за работника или служителя, който я е заемал. Работодателят обаче няма задължение да организира своята дейност по начин, който да съответства на нуждите от трудоустрояване извън задълженията му по чл.315 КТ. По делото с помощта на назначената експертиза е установено, че при работодателя няма друга работа подходяща за здравословното състояние на ищцата. При това положение извода на въззивният съд, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение е в съответствие с даденото в задължителната съдебна практика разрешение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, когато към момента на връчване на уволнителното волеизявление работникът е започнал ползването на отпуск за временна неработоспособност.
Прието е за безспорно установено в съдебно заседание, проведено на 4.12.2013 г. в производството пред СРС, че ищцата е била уведомена за атакуваната заповед на 5.08.2013 г., като е постъпила в болнично заведение след това, а именно след 16.00 часа. Съдът е приел, че към момента на връчване на акта за прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е започнала ползването на отпуск по болест. В задължителната съдебна практика, включително и в решение № 283 от 8.07.2010 г. по гр.д. № 233/2009 г. на ІV, г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че когато работникът или служителят се е явил и присъствал на работа и не е съобщил за заболяване или разрешен отпуск по болест, включително и при връчване на заповедта, работодателят е добросъвестен по см. на чл.8, ал.1 КТ и няма задължение да спази изискванията за вземане на предварително разрешение за уволнението от инспекцията по труда. В случая даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със задължителната практика.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 27.06.2014 год. по гр.д. № 1928/2014 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :