4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 54
С., 27.01. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на седми декември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1013 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. М., действащ като едноличен търговец с фирма [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат К. Р. срещу въззивно решение от 12.04.2011 год. по гр.д. № 128/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което са потвърдени решения от 29.12.2009 г. и от 18.01.2011 г. по гр.д. № 1148/2008 г. на Кюстендилския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [община] при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82, вр. чл.187 ЗЗД за сумата 25 000 лв., претендирана частично от 104 700 лв., като обезщетение за претърпени вреди- пропуснати ползи за периода 1.11.2003 г. до 1.11.2004 г., следствие неизпълнение задължение на ответника по договор за покупко-продажба от 30.10.2003 г., относно реално предаване на продаден недвижим имот и неуведомяване на ищеца относно договор за наем на същата вещ с трето лице , и иск с правно основание чл.49 ЗЗД са сумата 25 000 лв., претендирана частично от 104 700 лв., като обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди- пропуснати ползи за периода 1.11.2003 г. до 1.11.2004 г. от неправомерно поведение- бездействие на лица от общинската администрация, на които е била възложена работа по сключен между страните на 31.10.2003 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ ? ид.ч. от имот пл. № 2732, състоящ се от 116 кв.м., изцяло застроен, за който заедно с имот пл. № 2731 и 933 е отреден УПИ-ІV в кв. 276 по плана на Ц. на [населено място], ведно с целия втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена в имот пл.№ 2732, със застроена площ от 116 кв.м., стълбищна клетка за този етаж, целия таван и складовото помещение към северната част на ІІ жилищен етаж, което със застроена площ от 56 кв.м.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд, които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поставени са въпросите: съществува ли в ЗЗД презумпция за наличие на изпълнение на задължението продадената вещ да се предаде от продавача на купувача, ако купувачът не е предприел действия по разваляне на договора за покупко-продажба на вещта, респ. за заплащане на обезщетение от страна на продавача, в случаите, когато купувачът е изправна страна по договора, а продавачът не му е предал вещта без наличието на уговорка, че предаването ще стане в един по-късен момент или, че купувачът сам ще установи владение върху тази вещ и налице ли е активна легитимация за купувача на закупена недвижима вещ да отстрани съдебно наемателя на същата, ако наемното правоотношение между продавача на вещта и наемателя е учредено по специален ред от наемодател-публичен орган?
Приложено е определение по т.д. № 580/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Ответникът по касационната жалба [община], [населено място] не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.287 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявените от жалбоподателя искове по чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.49, ал.1 ЗЗД са отхвърлени въззивният съд е приел, че исковете са недоказани. Жалбоподателят – ищец не е установил, че недвижимия имот, предмет на договора за покупко-продажба не е бил предаден от продавача с съответствие с установеното в разпоредбата на чл.187 ЗЗД, както и твърденията относно претърпяни от него пропуснати ползи, които да са пряка и непосредствена последица от неточното изпълнение. По иска с правно основание чл.49, ал.1 ЗЗД е приел, че не е доказано противоправно бездействие на служители на общината, което да е в причинно- следствена връзка с настъпването на твърдените вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Формулираното в изложението питане- съществува ли в ЗЗД презумпция за наличие на изпълнение на задължението продадената вещ да се предаде от продавача на купувача, ако купувачът не е предприел действия по разваляне на договора за покупко-продажба на вещта, респ. за заплащане на обезщетение от страна на продавача, в случаите, когато купувачът е изправна страна по договора, а продавачът не му е предал вещта без наличието на уговорка, че предаването ще стане в един по-късен момент или, че купувачът сам ще установи владение върху тази вещ не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК свързан с приложението на материалноправна или прпоцесуалноправна норма, а по-скоро представлява анализ на фактите по делото. Така поставеният въпрос съставлява касационно оплакване за необоснованост на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, относимо към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Не се поставя правен въпрос, който да сочи на противоречиво прилагане на правна норма и на необходимост от изменение на установената по приложението й практика, за да е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК.
М. въпрос относно това налице ли е активна легитимация за купувача на закупена недвижима вещ да отстрани съдебно наемателя на същата, ако наемното правоотношение между продавача на вещта и наемателя е учредено по специален ред от наемодател-публичен орган не е обусловил изхода на делото. Искът е отхвърлен по съображения, че жалбоподателят не е доказал че е претърпял претендираните имуществени вреди, а не поради наличието на наемно правоотношение между наемодател- публичен орган и трето лице. Поради това и този въпрос не е правен въпрос, обуславящ изхода на делото, относим към хипотезите на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 12.04.2011 год. по гр.д. № 128/2011 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове :