5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
С., 4.05.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседаниe на осемнадесети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1756 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. Р. и В. В. Р., подадена чрез пълномощника им адвокат Д. Н. срещу въззивно решение № 1246 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 291/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 20.11.2006 г. па гр.д. № 2164/2004 г. на Софийски градски съд в частта, с която Х. И. И. е осъден да заплати на В. И. Р. /починал в хода на производството и заместен от наследниците му Е. и В. Р. /сумата 9000 лв., ведно със законната лихва и в тази част е постановено ново, с което искът по чл.55, ал.1, вр. чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД за сумата 9000 лв. е отхвърлен, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което искът по чл.55, ал.1 вр. чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 5 400 лв. до 21 500 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са изложени твърдения за произнасяне в решението по материалноправния въпрос: налице ли е неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.57 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Поддържа се, че е налице противоречиво разрешаване на спора от въззивния и първоинстанционния съд, с което се обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според жалбоподателя постановеното от въззивния съд решение е в противоречие с решение № 1793 от 13.01.1995 г. по гр.д. № 1481/1994 г. на ВС, където е прието, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, дължи връщане на всичко получено, а не по-малката сума между обогатяването и обедняването, както и на решение № Р-4455-83-І, в което е прието, че при разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателят дължи връщане не само на получения по договора имот, но така и на добивите от него. По въпроса коя сума подлежи на връщане при иск по чл.57, ал.2 ЗЗД- действителната стойност на имота, или цената посочена в нотариалния акт се поддържа, че е налице приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В частта, с която е отхвърлен иска за сумата 9000 лв. се поддържа, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Х. И. И. чрез пълномощника си адвокат П. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение по гр.д. № 7002/1999 г. на СРС на основание чл.87, ал.3 ЗЗД, е развален договора от 28.02.1997 г. сключен между Д. И. М. и Х. И. И., с който М. е прехвърлила на И. собственият си недвижим имот, представляващ апартамент № 6 в [жилищен адрес] в жилищната сграда намираща се в [населено място],[жк]срещу задължението на приемателя да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката. Д. М. е починала и оставила за наследник В. И. Р., починал в хода на производството и заместен от жалбоподателите. С нотариален акт № 168 от 1998 г. Х. И. е продал на С. М. Я. получения по договора от 28.02.1997 г. апартамент.
При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявените от В. Р. /заместен от жалбоподателите/ срещу Х. И. искове за сумата 21 500 лв., представляваща пазарната цена на апартамента и 10 950 лв., представляваща наема на същия за периода от 25.04.1998 г. до 20.07.2004 г. са с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД, тъй като получателят на вещта я е отчуждил преди поканата. С развалянето на алеаторния договор не се засягат правата на третото лице- купувач и ищецът може да претендира от ответника сумата, която е получил от продажбата, т.е. онова от което последният се е възползвал. В случая от представения Н.А. № 168/1998 г. е видно, че ответника е продал на третото лице апартамента за 5 400 000 неденоминирани лева. Въз основа на това е направил извод, че това е сумата с която ответникът се е възползвал, а не пазарната цена на имота и тази сума той дължи на ищците, като наследници на прехвърлителката по разваления алеаторен договор. За да отхвърли иска за връщане на гражданските плодове от апартамента, под формата на получени наеми, съдът е приел, че апартамента е отчужден преди поканата за връщането му, поради което ответника не дължи плодовете от същия, с оглед разпоредбата на чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че изложението към касационната жалба не съдържа основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Поддържаното в изложението противоречие между дадената от съда квалификация на исковете по чл.55, ал.1,вр.чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД и задължителната практика на Върховния касационен съд намерила израз в ППВС № 1/1979 г. не е налице. В случая въззивният съд е разгледал иска на предявеното основание и е приложил разпоредбата на чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД доколкото тя урежда конкретна хипотеза, а именно, когато вещта е погинала или получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, каквато е процесната – ответникът е отчуждил апартамента преди поканата. Поддържаното противоречие между първоинстанционното решение и обжалваното въззивно решение не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Както е посочено и в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила. Позоваването на решение № 1793 от 13.01.1995 г. по гр.д. № 1481/1994 г. на ВС, където е прието, че който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, дължи връщане на всичко получено, а не по-малката сума между обогатяването и обедняването, както и на решение № Р-4455-83-І, в което е прието, че при разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, приобретателят дължи връщане не само на получения по договора имот, но така и на добивите от него не налага допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото дадените в тях разрешения са неотносими към настоящия случай. Апартаментът, предмет на алеаторния договор е отчужден от получателя преди поканата и в този случай той дължи онова от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Не е налице приложното поле на чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса коя сума подлежи на връщане при иск по чл.57, ал.2 ЗЗД- действителната стойност на имота, или цената посочена в нотариалния акт. Нормата на чл.57, ал.2, пр.2 ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й е налице трайна съдебна практика, която е в смисъл, че ако вещта е погинала или ако получателят я е отчуждил или изразходвал преди поканата, той дължи само онова, от което се е възползувал, с изключение на плодовете. В настоящия случай прието от въззивния съд, че ответникът, който е отчуждил апартамента преди поканата, дължи онова от което се е възползвал – цената, която е получил от продажбата на апартамента- не влиза в противоречие с цитираната правна норма. В. решение в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 9000 лв. не е недопустимо. С исковата молба се претендира пропусната полза, която в случая представлява гражданските плодове от процесния апартамент, под формата на получени наеми от същия. Претендира се връщане на полученото, като последица от разваляне на алеаторния договор и плодовете от вещта, предмет на договора, поради което правилно искът е квалифициран по чл.57 ЗЗД.
Независимо от изхода на делото на ответната страна не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1246 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 291/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :