3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1176
С., 1.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 796 по описа за 2011год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. Р. от [населено място] срещу въззивно решение № 300 от 4.02.2011 г. по гр.д. № 417/2010 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решението на Софийски градски съд от 24.03.2010 г. по гр.д. № 1735/2008 г., и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Д. Г. Р. иск за отмяна на дарение, материализирано в нот.акт № 119, т.LХХІ, н.дело № 14088 от 1995 г. на нотариус К. Б., с район на действие СРС относно следния недвижим имот: апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], на втори етаж, с обща площ от 64.19 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня е други сервизни помещения, на основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос:след смъртта на облагодетелстваното лице неговите наследници дължат ли издръжка на дарителя. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос е в противоречие с приетото в решение № 407 от 26.06.2004 г. по гр.д. № 403/2003 г. на ВКС, ІІ г.о., основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответницата Д. Г. Р..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция и отхвърли иска по чл.227, ал.1, б.”в” ГПК въззивният съд е приел, че приживе на надарения жалбоподателят и съпругата му, починала в хода на производството не са поискали издръжка от него. Неговото морално задължение не е било трансформирано в правно при предпоставките на чл.227, ал.1,б.”в” ЗЗД, за да е преминало в наследство на неговите наследници. Затова наследниците, в случая ответницата като наследница на надарения не отговаря по предявения иск за отмяна на дарението, поради недаване на издръжка.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос дължи ли издръжка на дарителя наследник на облагодетелстваното лице е от значение за изхода на делото, тъй като е обусловил решаващите изводи за отхвърляне на иска за отмяна на дарение в хипотезата на чл.227, ал.1,б.”в” ГПК. На поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 96 от 5.04.2011 г. по гр.д. № 352/2010 г. ІV г.о. и решение № 1031 от 30.12.2009 г. по гр.д. №4849/2008 г. на І г.о., като е прието, че дарението е едностранна безвъзмездна сделка и не създава за надарения никакви задължения за издръжка или помощ на дарителя, освен моралното задължение да бъде признателен на дарителя за извършеното дарение. Моралното задължение се трансформира в правно задължение за даване на издръжка при настъпване на определени в закона нови обстоятелства- изпадане на дарителя в нужда и отправено от него до надарения искане да му дава издръжка. Докато такава издръжка не е поискана от надарения независимо от обективната трайна нужда от издръжка за дарителя, задължението на надарения остава морално и неизпълнението му не е скрепено със санкция. Неизпълнението на трансформираното задължение е предмет на иска по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарението като правна последица при основателността му. Със смъртта на надарения наследниците му встъпват само в правните му задължения. Или, наследниците на надарения дължат издръжка на дарителя само в случай, че дарителя е изпаднал в нужда и е поискал издръжка приживе от надарения. Ако издръжката е поискана от наследниците след смъртта на надарения не може да се счете, че недаването на такава е проява на непризнателност, защото те нямат правно задължение да са признателни на дарителя за дарението, тъй като към момента на откриване на наследството праводателят им не е имал правно задължение да дава издръжка на дарителя за да може трансформираното задължение да е преминало към тях. Даденото разрешение в задължителната практика на Върховния касационен съд се възприема от настоящия състав. Тъй като разрешаването на правния въпрос в обжалваното въззивно решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС не следва да се допуска касационно обжалване на същото.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 300 от 4.02.2011 г. по гр.д. № 417/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :