4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 613
[населено място], 01.06..2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тринадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1418 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните, [населено място], подадена чрез адвокат Е. А. Р. срещу въззивно решение № 17 198 от 6.10.2014 г. по гр.д. № 7910/2014 год. на Софийски градски съд, с което е отменено решението на Софийски районен съд от 4.02.2014 г. по гр.д. № 44827/20110 г. в частта, с която са отхвърлени предявените от М. А. В. срещу Българска агенция по безопасност на храните, [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като вместо него в тази част е постановено ново, с което е признато уволнението на В. извършено със заповед № О.-213 от 1.09.2011 г. на изпълнителния директор за незаконно и е отменено, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „хигиенист-изпълнител” в отдел „Граничен контрол” при О.-С. град, Б.. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. В. срещу Българска агенция по безопасност на храните, [населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на делото, който се решава противоречиво от съдилищата, а именно: налице ли е реално съкращаване на щата при решение на работодателя щатни бройки да бъдат извадени от основното длъжностно разписание и включени в допълнителното щатно разписание по ПМС № 66/1996 г. на МС за извършване на работи, необходими за съответната организация, извън утвърдената численост на персонала.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата М. А. В., чрез пълномощника адвокат Д. К. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като касационната жалба не отговаря на изискванията по чл.280 и сл. ГПК, а по същество че е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първата инстанция в обжалваната част, с която са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ на В. и ги уважи, Софийски градски съд е приел, че работодателят не е доказал законността на посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2 – съкращаване на щата, както и че извършеният подбор не съответства на критериите по чл.329, ал.1 КТ. Изложил е съображения, че взетото решение трите щатни бройки „хигиенист-изпълнител” да бъдат прехвърлени в поименното щатно разписание на назначените по ПМС № 66/1996 г. за кадрово осигуряване на някои дейности в бюджетните организации е своеобразна форма на реорганизация, водеща до едностранно изменение на Т. със служителките, заемащи длъжността ”хигиенист-изпълнител”, а не съкращаване на щата. Приел е, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконно и поради незаконосъобразно упражнено право на подбор. В заповедта, с която е определена комисия за осъществяване на подбора по чл.329 КТ не са посочени критериите по които да бъде извършен същия.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. Приложното поле на тази хипотеза обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд, независимо от степента му в системата на съдебната йерархия. Съдебната практика се формира от всички влезли в сила съдебни решения, поради което всяко противоречие между две съдебни решения съставлява противоречива практика. Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. В този смисъл е и даденото в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение. В случая за представеното решение на първоинстанционния съд, на което се позовава жалбоподателят няма данни да е влязло в сила и въз основа на него не може да се обоснове извод за наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 17 198 от 6.10.2014 г. по гр.д. № 7910/2014 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :