4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 505
[населено място], 22.04. 2013 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1416 описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. П. П.- Н., подадена чрез адвокат А. К. срещу въззивно решение № 1676 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 1874/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 20 от 13.01.2012 г. по гр.д.№ 695/2011 г. Софийски окръжен съд е уважен евентуалният иск на П. В. Н. и жалбоподателката е осъдена да му предаде държането на недвижим имот, представляващ: апартамент №1 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх.”А”, ет.1 предоставен й за ползване въз основа на договор за заем за послужване, обективиран в споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, утвърдено с решение № 1 от 13.01.2010 г. по гр.д. № 4/2010 г. на Радомирския районен съд, на основание чл.249 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос- при производство образувано по предявен главен иск и няколко евентуални зависещи от съдбата на главния иск и последвало оттегляне на главния иск, на какво основание съдът ще определи има ли друг главен иск и останалите искове да са евентуални; по колко от исковете съдът следва да се произнесе; какъв е критерия по който съдът трябва да избере по кой от евентуалните искове следва да се произнесе; ако съдът избере като главен иск измежду някои от евентуалните трябва ли да се произнесе и по другите или само по единия от определените от него като главен; законосъобразно ли е при несъществуването на главен иск, за който ищецът е внесъл държавна такса да се търси от жалбоподателката заплащане на държавна такса на база несъществуващ иск; при липса на главен иск и произволно посочени евентуални искове не се ли нарушава ГПК в полза на едната страна; допустимо ли е съдът след като се е произнесъл по главния иск да се произнесе по евентуалния иск; равнопоставени ли са страните в процеса при наличието на няколко основания, изключващи се взаимно и по материалноправният въпрос: дали по брачното споразумение правото на ползване представлява договор за безвъзмездно ползване.
Ответникът по касационната жалба П. В. Н. не е подал писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е приел, че ищецът П. Н. с молба от 10.06.2011 г. е уточнил исковата молба в смисъл, че поддържа само исковете за предаване на вещта въз основа на прекратен договор за наем, евентуално прекратен договор за заем. Тъй като действието е предприето при връчване на препис от исковата молба на ответницата- жалбоподателка не се прилагат общите правила за изменение на иск и прекратяване на делото поради частично оттегляне или отказ от иска. Затова не е било необходимо първоинстанционния съд да постановява изрично прекратително определение, за да се приеме, че част от евентуално предявените претенции вече не съставляват предмет на делото. Решението на първоинстанционния съд, с което искът за предаване на вещта на основание договор за наем е отхвърлен не е обжалвано. Предмет на въззивното производство е решението в частта, с която е уважен евентуалният иск на П. Н.. За да потвърди в обжалваната част първоинстанционното решение Софийски апелативен съд е приел, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е бил прекратен по взаимно съгласие с решение по гр.д. № 4/2010 г. на Радомирския районен съд, който е утвърдил постигнатото споразумение за уреждане на личните и имуществените отношения. По силата на последното ползването на семейното жилище, лична собственост на Н. е било предоставено на жалбоподателката. Приел е, че споразумението има договорен характер и на общо основание се прилагат общите правила на ЗЗД. С оглед постигнатото от бившите съпрузи съгласие ползването на семейното жилище да бъде предоставено на жалбоподателката безсрочно и безвъзмездно, отношенията между тях следвало да се уредят според общите правила на договор за заем за послужване. Приел е, че за валидното му сключване е достатъчно страните да постигнат съгласие, че на заемателя ще бъде предоставена вещ за временно и безвъзмездно ползване, като връщането е задължение за заемателя, което като действие следва прекратяването на договора. В нотариална покана получена от жалбоподателката на 15.10.2010 г. било обективирано искането на Н. за предаване на имота, който е бил предоставен за ползване на жалблоподателката въз основа на постигнатото по реда на чл.51 СК споразумение. Приел е, че това е изявление за прекратяване на безсрочния договор по см. на чл.249, ал.1 ЗЗД, което е породило действие след изтичане на посочения в поканата срок. Въз основа на тези съображение е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което е уважен иска.
Поставените в изложението въпроси: при производство образувано по предявен главен иск и няколко евентуални зависещи от съдбата на главния иск и последвало оттегляне на главния иск, на какво основание съдът ще определи има ли друг главен иск и останалите искове да са евентуални; по колко от исковете съдът следва да се произнесе; какъв е критерия по който съдът трябва да избере по кой от евентуалните искове следва да се произнесе; ако съдът избере като главен иск измежду някои от евентуалните трябва ли да се произнесе и по другите или само по единия от определените от него като главен; законосъобразно ли е при несъществуването на главен иск, за който ищецът е внесъл държавна такса да се търси от жалбоподателката заплащане на държавна такса на база несъществуващ иск; при липса на главен иск и произволно посочени евентуални искове не се ли нарушава ГПК в полза на едната страна; допустимо ли е съдът след като се е произнесъл по главния иск да се произнесе по евентуалния иск; равнопоставени ли са страните в процеса при наличието на няколко основания изключващи се взаимно, не са обуславящи за изхода на делото, поради което по отношение на тях не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С молба от 16.10.2011 г. ищецът П. Н. е уточнил исковата молба в смисъл, че поддържа само исковете за предаване на вещта въз основа на прекратен договор за наем, евентуално прекратен договор за заем. Същото е извършено преди връчване на препис от исковата молба на ответницата- жалбоподателка. В доклада по делото първоинстанционния съд е посочил правната квалификация на предявените от ищеца искове. В съдебното заседание проведено на 18.12.2011 г. процесуалният представител на жалбоподателката е оспорил изцяло главния и евентуалния иск. Първоинстанционният съд е отхвърлил главният иск и уважил евентуалния. Предмет на въззивно обжалване е било решението в частта, с която е уважен евентуалният иск. Ето защо поставените въпроси относно допустимостта за произнасяне по евентуални искове при оттеглен главен иск, за съотношението на евентуалните искове, и свързаните с това права на страните с оглед равнопоставеността им в процеса са неотносими за конкретния случай.
По поставения въпрос – дали по брачното споразумение правото на ползване представлява договор за безвъзмездно ползване също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Споразумението между съпрузите има договорен характер– ТР № 60/87 г. ОСГК, ВС. В случая прието от въззивния съд по отношение постигнатото между страните споразумение относно ползването на семейното жилище не е в отклонение от установената съдебна практика.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1676 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 1874/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: