2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
[населено място], 26.03..2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1505 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Г. К. от [населено място], подадена чрез адвокат Д. С. срещу въззивно решение от 11.05.2011 г. по гр.д. № 276/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решението на Дупнишкия районен съд от 28.01.2011 г. по гр.д. № 2438/2010 г., с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу [фирма]- клон Д. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, за отмяна като незаконна заповед за уволнение № 11 от 27.07.2010 г., с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.2 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “завеждащ личен състав” и за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 3 906.18 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправи и материалноправни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС, са противоречиво разрешавани от съдилищата, и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна- [фирма], чрез пълномощника адвокат Ю. С. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендират се разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ на К. въззивният съд е приел, че работодателят е доказал законността на посоченото в заповедта уволнително основание по чл.328, ал.1, т.2- съкращаване в щата, че уволнението е извършено въз основа на щатно разписание, прието и утвърдено съгласно разпоредбите на Правилника на дружеството и договора за възлагане на управление на дружеството. Изложил е съображения, че съкращаването на щата е реално, тъй като в последното щатно разписание от 22.06.2010 г. заеманата от жалбоподателката длъжност не съществува, като трудовите й функции са част от трудовите функции на длъжността “експерт Т.”. В заповедта е посочено фактическото основание на уволнението. Съдебен контрол за законосъобразност на решение за съкращаване на единствена щатна бройка е недопустим.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства и да изложи мотиви в съобразителната част на решението е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Този въпрос според жалбоподателката е от значение за правилното решаване на делето, и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС. Приложени са следните решение: решение № 115 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 2549/2008 г., ІІІ г.о.; решение № 337 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 950/2009 г. на ІV г.о.; ТР № 1 от 4.01.2001г. по т.гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос.
Постановеното от въззивния съд решение е съобразено със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд, според която при произнасяне по съдебния спор съдът е длъжен да подложи на преценка всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност. В случая съдът е обсъдил всички доказателства, относими към спора за законността на уволнението. Изводът за законност на уволнението е изграден въз основа на приетото от него за установено, че щатното разписание е прието и утвърдено по предвидения за това ред, че съкращението е реално, а не фиктивно, както и че в заповедта е посочено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Обосноваността на изводите на въззивния съд във връзка с приетото, че заповедта е законна е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Н. на събраните по делото доказателства във връзка с обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ искове по чл.344, ал.1,т.2 и чл.344, ал.1,т.3 КТ, не съставлява нарушение на нормата на чл.235, ал.2 ГПК. Правото на работника или служителя да бъде възстановен на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В случая искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е отхвърлен, поради което за жалбоподателката не е възникнало това право и съдът не е имал задължение да обсъжда събраните по иска с правно основание чл.225, ал.1 КТ доказателства. В този смисъл постановеното решение не е в нарушение на задължителната практика.
По въпроса длъжен ли е работодателят да мотивира акта, с който прекратява трудовото правоотношение с работника на някое от безвиновните основания по чл.328, ал.1, т.2 КТ и следва ли в заповедта да е конкретизирано основанието, когато работодателят се позовава на посочената правна норма, съдържаща две отделни основания за уволнение не е налице основание за допускане на касационно обжалване. На този въпрос е даден отговор в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 751 от 15.11.2010 г. по гр.д. № 1195/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието, че когато основанието за прекратяване на трудовото правоотношение е изложено коректно в текста на документа, обективиращ едностранното волеизявление на работодателя, съдът не може да отмени уволнението на формално основание.
В настоящия случай в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена разпоредбата на чл.328, ал.1,т.2 КТ, като в текста на документа е посочено, че то се прекратява поради съкращаване в щата. Съдът е изследвал посочените в заповедта фактически предпоставки за прекратяване на правоотношението и е приел, че те са установени от работодателя, а именно, че посоченото в заповедта съкращаване в щата е налице.
Въпросът – допустим ли е съдебен контрол за законосъобразност на решение за съкращаване на единствена щатна бройка се поддържа, че се решава противоречиво. Цитирано е решение № 1845 от 29.12.1999 г. по гр.д. № 768/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Цитираното решение е неотносимо за случая, тъй като в него е прието, че извършването на подбор е задължение за работодателя, когато за една и съща длъжност по щата съществуват 6 щатни бройки, от които следва да отпаднат поради съкращаване в щата 2 бройки. В конкретния случай е съкратена единствена щатна бройка. Когато се извършва уволнение поради съкращаване в щата и то се отнася до единствената по естеството си трудова функция, работодателят по своя преценка може да уволни съответният работник или служител, който заема тази единствена длъжност или да направи подбор. В този случай подборът е право на работодателя и ако той не е упражнил това свое право, уволненият работник или служител не може да оспорва уволнението като незаконно, поради неупражнено право на подбор.
По въпроса относно реда за утвърждаване на длъжностното разписание на клон на търговско дружество не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По този въпрос е налице трайна установена съдебна практика, която е в смисъл, че в зависимост от управлението на предприятието и степента на неговата самостоятелност- щатът се утвърждава еднолично от работодателя или от определен компетентен орган. В обжалваното решение въззивният съд не се е отклонил от тази практика, а и жалбоподателката не е обосновала необходимостта от нейната промяна. Обосноваността на извода на въззивния съд, че щатното разписание е утвърдено съгласно разпоредбите на правилника на дружеството и договора за възлагане на управление е основание за обжалване на решението по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в размер на 200 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.05.2011 г. по гр.д. № 276/2010 год. на Кюстендилския окръжен съд.
Осъжда А. Г. К. от [населено място], [улица], № 17 да заплати на [фирма], клон “С.-места”, със седалище, [населено място], [улица], №2 направените разноски за касационната инстанция в размер на 200 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :