4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
[населено място], 17.09. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 5634 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Обжалвано е определение на Пловдивския окръжен съд № 1569 от 22.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1175/2013 г., с което е потвърдено разпореждането от 12.02.2013 г. по гр.д. № 22306/2011 г. на Пловдивския районен съд за връщане на подадената въззивна жалба с вх. № 6654 от 11.02.2013 г. на В. К. Б. [населено място] срещу решение № 182 от 07.01.2013 г. по гр.д. № 22306/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. състав, като просрочена.
Недоволна от определението на ПОС е В. К. Б. [населено място], която с частна жалба, приподписана от адв. П. Д. от АК-Стара З., го обжалва в срок и моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и същото бъде отменено като незаконосъобразно като делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторката сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, значими за изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. П. въпроси са – при посочен и заявен съдебен адресат по см. на чл. 39 ГПК, допустимо ли е връчването на книжа по делото да бъде извършвано на пълномощника, процесуалния представител на страната, както и извършеното връчване на съобщението на лице, различно от съдебния адресат, който до този момент е получавал съдебните книжа, следва ли да се счита за редовно връчено на страната по делото и кой е органът който следва да разпореди кому да бъдат връчвани съобщенията на страните за изготвените съдебни книжа.
Ответникът по жалбата Министерство на земеделието и храните [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. М. А. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е върната въззивната жалба като просрочена, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частната касаторка и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба като просрочена, е прието, че постановеното съдебно решение № 182 от 07.01.2013 г. по гр.д. № 22306/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. състав, е съобщено на адв. С. Ж., в качеството й на пълномощник на В. Б., на 24.01.2013 г. Д. срок по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалването му е изтекъл на 07.02.2013 г., а въззивната жалба е подадена от В. Б. по пощата на 08.02. 2013 г., т.е. след изтичането му. Съдът е приел, че в случая не е било необходимо личното връчване на книжата на Б., тъй като когато страната има пълномощник по делото, съгласно нормата на чл. 39, ал. 1 ГПК връчването се извършва на пълномощника, още повече, че жалбоподателката не е посочила изрично по делото „съдебен адресат” за получаване на съдебните книжа, а съгласно разпоредбата на чл. 45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че в случая не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол. Посочените от частната касаторка процесуалноправни въпроси не са обусловили изхода на делото и разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като по делото от частната жалбоподателка/ответница по делото/ не е посочено изрично лице, което да я представлява за получаването на съобщения от съда – съдебен адресат. Посочването на съдебен адресат е съдопроизводствено действие на страната, отправено към съда, поради което представителната власт за получаване на съобщения възниква с извършването на волеизявлението и достигането му до съда, каквото в случая не е извършено от частната касаторка. С оглед приетото от съда в обжалваното определение, останалите правни въпроси, свързани с организацията на работата в съдебното деловодство, са неотносими по спора. Вън от това, разпоредбите на чл. 38, чл. 39 и чл. 51 ГПК относно редовността на връчването на съдебните книжа, не са неясни и по прилагането им не е налице противоречива съдебна практика и не се нуждаят от тълкуване. В тази връзка следва да се отбележи, че точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика. А развитие на правото е налице, когато произнасянето по правен въпрос, значим за изхода на спора, е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на непълнотата или неяснотата на правната норма, както и в случаите на изоставяне от съдилищата на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. Именно в съответствие със закона въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 39 ал. 1 ГПК и е връчил съдебните книжа на пълномощника на ответницата адв. С. Ж. като е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 45 ГПК връчването на представител се смята за лично връчване, тъй като ответницата не е посочила съдебен адресат по см. на 39, ал. 1 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че твърдения, които касаят неправилност на определението, изразяващи се в допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а са касационни основания по чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 281, т. 3 ГПК, които се разглеждат от съда по същество, ако е допуснато касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, какъвто не е настоящия случай. Съдебната практика по приложението на чл. 38 и чл. 39 ГПК е постоянна, трайна и непротиворечива, а нормите е ясни и не се нуждаят от тълкуване. Не са налице обстоятелства, предпоставящи изменението на тази практика или нейната отмяна чрез ново тълкуване на закона.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивския окръжен съд № 1569 от 22.05.2013 г. по ч.гр.д. № 1175/2013 г., по частна касационна жалба с вх. № 16709/12.06.2013 г. на В. К. Б. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :