4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 529
С., 13.05.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д № 1101 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. Г., приподписана от пълномощника адвокат Р. Ф. срещу въззивно решение № 2194 от 28.11.2014 г. по гр.д. № 2840/2014 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 10.06.2014 г. по гр.д. № Е 3888/2012 г. на Софийски градски съд, е уважена молбата на Д. Димитрова М. срещу К. П. Г. за признаване и допускане изпълнение на акт на Висшия съд на Остров М., Апелативен съд, за сумата 5995.48 британски лири, на територията на Република България при условията на чл.120 от Кодекса за международно частно право. Поддържат се основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК- нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Според жалбоподателят въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл в повече от поисканото.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по признаване и допускане изпълнение на заповед от 16.11.2010 г., с която са определени лихви върху претендираната сума, за които няма искане в молбата на ищцата. Поддържа се, че практиката на Върховния касационен съд относно признаване и допускане на чуждестранни актове, издадени в страни, извън ЕС е недостатъчна, по тези въпроси нямало достатъчно ясни законови разпоредби и практика в някои случаи не съществува. Според жалбоподателят по тези въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Д. Димитрова М. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат И. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение намира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
В. съд се е произнесъл по подадено искане от Д. Димитрова М. за признаване на територията на Република България и допускане изпълнение на заповед на Висшия Съд на Остров М., Апелативен съд по дело № 2 АЯ 10/0012 от съдебно заседание на 7.09.2010 г., за сумата 5995.48 британски лири и дължимите лихви за периода след 7.09.2010 г. до 16.11.2010 г. в размер на 46.34 британски лири, както и за периода след 16.11.2010 г. до окончателното плащане в размер на 0.653 британски лири за всеки ден от този период. За да признае и допусне изпълнението на съдебен акт на Висшия съд на остров М., въззивният съд е приел, че са налице изискуемите се предпоставки съгласно чл.119, ал.2 КМЧП – да е надлежно удостоверено, че представеният пред българския съд документ изхожда от съд на чужда държава /представлява съдебен акт и е влязъл в сила/. Изложил е и мотиви за неоснователност на единствения довод във въззивната жалба на Г., че конкретният акт противоречи на българския обществен ред.
Заявеното от жалбоподателя твърдение за недопустимост на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение касае вероятна недопустимост на въззивния акт. Съобразно задължителните указания в т.1 от ТР 1/2009 г.на ОСГТК на ВКС констатирането на вероятност за наличие на някое от предвидените в ГПК основания за недопустимост на обжалвания съдебен акт обуславя допускане на касационно обжалване. В случая твърдението на жалбоподателя е, че въззивният съд се е произнесъл свръх петитум, като е признал и допуснал изпълнение на съдебен акт с който са присъдени лихви, за който няма искане в молбата на ищцата, т.е. по непредявен иск за част от присъдените суми.
Според трайно установената съдебна практика, недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – постановено е решение при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване, решение, постановено при липса на положителна или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, постановено решение при десезиране на съда, решение, постановено по жалба, която е недопустима, като просрочена.
Обжалваното въззивно решение не е недопустимо на въведеното от жалбоподателя основание – произнасяне по незаявено в молбата искане. В молбата на Д. М. заявеното искане е съдът да признае и допусне изпълнение на чуждестранния съдебен акт от 7.09.2010 г. на Висшия съд на Остров ман, Апелативен съд, за присъждане на разноски в размер на 5995.48 британски лири и дължимите лихви, включително: за периода след 7.09.2010 г. до 16.11.2010 г., общо в размер на 46.34 британски лири; за периода след 16.11.2010 г. до окончателното изплащане в размер на 0.653 британски лири за всеки ден от този период. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение не е недопустимо, като постановено свръх петитум по отношение на лихвата.
. Поддържаното от жалбоподателя твърдение се, че практиката на Върховния касационен съд относно признаване и допускане изпълнение на чуждестранни актове, издадени в страни, извън ЕС е недостатъчна, че по тези въпроси нямало достатъчно ясни законови разпоредби и практика в някои случаи не съществувала не представлява правен въпрос, съгласно приетото в т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложените доводи за неправилност на постановения въззивен акт не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. Съгласно цитираното тълкувателно решение касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, не извършва проверка за законосъобразност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извърши едва след като бъде допуснат до касационно обжалване. При липса на посочен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело не може да бъде допуснато касационно обжалване. Извън изложеното жалбоподателят не е обосновал наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква разглеждането на поставения правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело да допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и ако законите са непълни, неясни или противоречиви, което да налага създаване на съдебна практика, а конкретния случай не е такъв. Нормите, уреждащи предпоставките за допускане и изпълнение на чужди съдебни актове и обхвата на дължимата проверка са ясни, по тях е налице установена съдебна практика, включително и по чл.290 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сторените в настоящото производство разноски в размер на 600 лв., удостоверени с представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното Върховен касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2194 от 28.11.2014 г. по гр.д. № 2840/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда К. П. Г. да заплати на Д. Димитрова М. разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: