3
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 717
[населено място], 29.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми декември, през две хиляди и единадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 688 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 1, т. 2 и чл. 396, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], представляван от Е. К. Д. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Й. Ч. от АК-В. против определение № 617 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 291/2011 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Ч., като пълномощник на ”Аспирин-500-Е. Д.” [населено място] за допускане обезпечение на иска, предявен от молителя против „Б.-И. К.” [населено място], с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, чрез спиране изпълнението по изп.д. № 20077170400272 на ЧСИ с рег. № 717 Р. Т., на основание чл. 389 ГПК.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба с искане да се допусне обезпечението на иска на основание чл. 389, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК.
В писмен отговор по чл. 396, ал. 2 ГПК ответникът по молбата „Б.-И. К.” [населено място], чрез пълномощника си адв. К. М. от АК-В. оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без уважение молбата за допускане на обезпечение на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД по реда на чл. 389, ал. 1 ГПК чрез спиране изпълнението на процесното изпълнително дело, съдът е приел, че в случая за молителя не е налице обезпечителна нужда, а и исканата обезпечителна мярка се явява неподходяща.
Определението на В. е правилно.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от молителя ищец Аспирин-500-Е. Д.” [населено място] срещу ответника „Б.-И. К.” [населено място], с предмет прогласяване нищожността на договор, сключен на 15.12.2004 г. с н.а. № 85, т.V, рег. № 6051, н.д. № 885 по описа за 2004 г. на ВН рег. № 148 за учредявяне на ипотека върху описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в [населено място], основан на твърдение за липса на форма – наименование на търговеца и подпис, с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. По отношение на недвижимия имот, предмет на въззивното производство, е насрочено принудително изпълнение – въвод във владение по изп.д. № 20077170400272 на ЧСИ с рег. № 717 Р. Т., т.е. по това изпълнително производство е налице влязло в сила постановление за възлагане. Дори да бъде уважен предявеният иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД това би довело до отпадане на договора за учредяване на ипотека върху процесния недвижим имот, предмет на изпълнителното производство, но този резултат не би рефлектирал върху него, защото влязлото в сила постановление за възлагане лигитимира ответника като носител на правото на собственост до неговата отмяна, какъвто характер няма настоящото обезпечително производство, още повече, че ако след постановлението за възлагане се установи, че изпълняемото право не е съществувало, то придобитите от публичната продан права се запазват.
Обезпечение на иск се допуска при наличието на следните предпоставки – искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и исканата обезпечителна мярка да е подходяща. В случая дори да се приеме, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, както се посочи по-горе не са налице другите две предпоставки, а именно наличие на обезпечителна нужда, както и исканата обезпечителна мярка – спиране изпълнението по изп.д. № 20077170400272 на ЧСИ с рег. № 717 Р. Т. е очевидно неподходяща, поради което не са налице основанията по чл. 391 ал. 1, вр. с чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 617 от 11.10.2011 г. по гр.д. № 291/2011 г. на Варненския апелативен съд, ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :