4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
гр. София, 16.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 2962/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5730 от 18.05.2015 г. на П. Р. Ч., чрез пълномощника си адв. В. И. от АК-С. срещу определение № 124 от 23.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1739/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба на П. Р. Ч. за отмяна на влязлото в сила на 20.01.2009 г. решение № 418 от 18.12.2008 г., постановено по гр. д. № 845/2008 г. на Димитровградския районен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Ответницата по молбата С. Е. С. от [населено място] и заинтересованите страни [община] и Окръжна прокуратура Д. не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна по чл. 303 ГПК на влязлото в сила първоинстанционно решение и да прекрати производството по делото, съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение е приел, че молбата за отмяна е недопустима, тъй като решението, на което се иска отмяна няма за предмет гражданскоправен спор, а е постановено по иск по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на име в охранително производство. Изложени са съображения, че молителят – жалбоподател в настоящото частно производство, не е участвал като страна по предявения иск по чл. 19, ал. 1 ЗГР и постановеното решение не се отразява в неговата правна сфера, а в молбата за отмяна не е посочено основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение. Молителят обосновава интерес от отмяната на влязлото в сила решение, с обстоятелството, че вследствие издадения акт за раждане, съобразно постановената промяна на името, не може да установи родствена връзка с детето. С атакуваното определение, съставът на ВКС, Първо гражданско отделение е указал на молителя, че установяването на бащинство дали е биологичен баща на детето може да се извърши по исков ред – чл. 69 СК, а в случай, че в резултат на постановеното решение е издаден незаконосъобразен акт за гражданско състояние, прокурорът може да иска отмяната му по реда на чл. 537, ал. 3 ГПК, с оглед необходимостта от защита на обществения ред и правопорядък.
Определението е правилно.
Отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, както и определения, респективно разпореждания, които прекратяват производството по делото във всеки от стадиите на инстанционното развитие на процеса. Не подлежат на отмяна съдебните актове, за които съществува друг ред за атакуването им или за защита на правото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на съдебния акт, защото тя не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая освен, че въведените в молбата твърдения не сочат на основания от кръга на лимитативно изброените предпоставки за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е подадена срещу решение, постановено в производство по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на име, което се разглежда по общите правила на охранителните производства /чл. 530 – чл. 541 ГПК/. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. Предвид безспорния характер на това производство решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване – чл. 537, ал. 1 ГПК, а когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е гражданскоправен, се разрешава по исков ред /чл. 537, ал. 2 ГПК/.
Следователно с обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение правилно е приел, че като процесуално недопустима подадената молба за отмяна срещу решението, с което е допусната промяна на име, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по образуваното по нея дело – да бъде прекратено, тъй като с решението, чиято отмяна се иска, не е разрешен правен спор със сила на пресъдено нещо.
Релевираните от жалбоподателя оплаквания, че основанието, на което се иска отмяна е посочено и това е чл. 304 ГПК, тъй като в качеството му на баща на детето, чието име е променено, е следвало да участва в делото, с оглед необходимостта от задължителното му знание и съгласие за промяната на името на детето, са неотносими, доколкото молбата за отмяна е оставена без разглеждане, тъй като е подадена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 304, която като изключение от правилото, че само страните по делото са легитимирани да претендират отмяна на влязлото в сила решение, отмяна на решението може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото (чл. 216, ал. 2 ГПК). Като препраща към нормата на чл. 216, ал. 2 ГПК законодателят свързва приложението й с института на необходимото другарство. Разглежданият случай не е такъв. По смисъла на чл. 304 ГПК правото на отмяна принадлежи на третото лице, което разполага с право на иск по делото като участник в неделимо правоотношение, с оглед на което би имало качеството на необходим другар в случай, че би било конституирано като страна в процеса. По този начин законът обезпечава правото му на участие в разглеждането на делото, от което третото лице е било лишено, като се възобновява неговото разглеждане с участието на това лице като главна страна. В този смисъл може да иска отмяна на влязлото в сила решение само това трето лице, което е обвързано от силата на пресъдено нещо, формирана от решението и което не разполага с друг ред да защити правото си, засегнато от това решение. В мотивите на обжалваното определение, съдът подробно е посочил на молителя правните възможности, с които разполага съгласно българското законодателство, с оглед защита на неговите права и законни интереси.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 23.04.2015 г., постановено по гр. д. № 1739/2015 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молба на П. Р. Ч. за отмяна на влязлото в сила на 20.01.2009 г. решение № 418 от 18.12.2008 г., постановено по гр. д. № 845/2008 г. на Димитровградския районен съд и е прекратено производството по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: