3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 837
[населено място], 23.06.2014 г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. N 3397 описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. С. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 5012 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 836/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 6139 от 29.07.2013 г. по гр.д. № 712/2013 г. на Благоевградския районен съд са отхвърлени предявените от И. С. С. срещу [фирма], [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
В приложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса, уточнен от настоящия състав- законосъобразна ли е заповед за прекратяване на трудово правоотношение, издадена от лице без работодателска власт. Сочи се основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна [фирма] в писмен отговор, подаден чрез адвокат Вяра М. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, тъй като не е посочен материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете на С. по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл.331, ал.1 КТ. Работодателят е престирал точно дължимото обезщетение в срока по чл.331, ал.3 КТ. Приел е за неоснователен доводът на ищеца, че издадената заповед № 2 от 10.01.2013 г. за прекратяване на трудовия договор, подписана от А. Г. /изп.директор до 2.01.2013 г./, както и всички негови действия във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение са били потвърдени изрично със заповед № СВ№№24 от 31.01.2013 г. на изпълнителния директор Г. Б.. Действията на А. Г. от името на работодателя се считат потвърдени и с изплащане на уговореното обезщетение по чл.331, ал.2 КТ, извършено на 31.01.2013 г. Въз основа на това е изведен изводът, че с издадената заповед на 31.01.2013 г. и заплащането на обезщетението по чл.331, ал.2 КТ на същата дата е потвърдена представителната власт при сключване на споразумението по чл.331, ал.1 КТ. Затова и исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ като неоснователни са отхвърлени.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос въпрос. Даденото от въззивния съд разрешение, че плащането от работодателя на обезщетението по чл.331, ал.2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл.331, ал.1 КТ е в съответствие със задължителната съдебна практика, намерила израз в решение № 442 от 11.01.2013 г. по гр.д. № 439/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. В него е прието, че когато едно лице действа от името на друго, без да има представителна власт, неговите действия могат да бъдат потвърдени от лицето, вместо което е действано. Когато представляваният е търговец, съгласно чл.301 ТЗ се приема, че е потвърдил действията, ако не се възпротиви незабавно след узнаването. Тази разпоредба следва да се приложи по аналогия и в отношенията между търговец-работодател и работник. Плащането от работодателя на обезщетението по чл.331, ал.2 КТ представлява потвърждаване на представителната власт при сключването на споразумението по чл.331, ал.1 КТ. Решаващият извод на въззивния съд за да отхвърли исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ е, че с изплащането на обезщетението по чл.331, ал.2 КТ е потвърдена представителната власт при сключването на споразумението по чл.331, ал.1 КТ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5012 от 12.12.2013 г. по гр.д. № 836/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: