4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1125
С., 15.10.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 579 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Димитрова Т. от [населено място] срещу въззивно решение от 16.02.2012 г. по гр.д. № 13517/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решението на Софийски районен съд от 13.06.2011 г. по гр.д. № 3630/2011 г. в частта му, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу С. Димитрова Н. иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за сумата над 6129 лв. и до 17 394 лв., представляваща обезщетение, равняващо се на 1/5 ид.ч. от получавана наемна цена за следния съсобствен между страните недвижим имот: апартамент /партерен етаж/, находящ се в [населено място], [улица] от южната страна, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с обща площ от 63 кв.м., със съответните ид.част от общите части на сградата, заедно с 1/20 ид.ч. от дворното място, цялото от 227 кв.м., представляващо парцел V-13 от кв.305 по плана на [населено място]-Центъра, за периода 15.06.2004 г. до 15.01.2008 г.
В изложение за допускане до касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправния въпрос- на каква база следва съдът да определи размера на дължимото обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС. В. съд определил този размер на база приетото заключение на вещото лице, а не въз основа на представите писмени доказателства, в които се съдържали данни за реално уговорената наемна цена. Поставен е и въпросът включват ли се в обезщетението по чл.30, ал.3 ЗС и дължимите плодове от дворното място, в което се намира имота. Жалбоподателката поддържа, че по тези въпроси съдебната практика не е уеднаквена и решаването им ще допринесе за точното прилагане на закона, основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответницата С. Димитрова Н. чрез пълномощника си адвокат З. С. в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция в частта, с която искът по чл.30, ал.3 ЗС е отхвърлен за разликата над 6129 лв. и до 17 394 лв., въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на процесния недвижим имот, че за исковия период /15.06.2004 г. до 15.01.2008 г./ същият е бил отдаван под наем от ответницата, поради което същата следва да заплати на ищцата такава част от ползите от общата вещ съответстваща на делът й в съсобствеността. При определяне размера на гражданските плодове / в случая наем/ добити от ответницата през процесния период съдът е възприел съдебно-техническата експертиза, в която вещото лице е дало заключение, че наема за ползване собствената на ищцата- жалбоподателка 1/5 ид.ч. за исковия период е в размер на сумата 6129 лв. Искът е уважен в този размер, по съображения, че липсват данни за точния размер на получавания от ответницата наем.
Поставеният в изложението въпрос – на каква база следва съдът да определи размера на дължимото обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС „всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си“. Понятието „ползи на общата вещ“ по чл. 30, ал. 3 ЗС включва съответните квоти от естествените и граждански плодове, които тя дава, както и увеличенията в нейната стойност, дължащи се на извършени подобрения. Размерът на обезщетението по начало се определя в съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обема, за който ползващият имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. В конкретния случай съдът въз основа събраните по делото доказателства е стигнал до извода, че липсват данни за точния размер на наемното възнаграждение за исковия период, и е определил същото на база даденото заключение на вещото лице. Необосноваността на съдебния акт е основание за неправилност на съдебното решение по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/2009 г., ОСГТК при ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. След като не е нали общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, то не е налице и основанието по т.3 на същия текст за селектиране на касационната жалба.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса включват ли се в обезщетението по чл.30, ал.3 ЗС и дължимите плодове от дворното място, в което се намира имота. Този въпрос е неотносим към спора, тъй като той не е бил включен в неговия предмет и по него въззивният съд не се е произнасял. Заявеното от ищцата в исковата и уточнителната молба искане е за заплащане на съответстващото на 1/5 ид.ч. наемно възнаграждение за магазините, не и за дворното място.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2012 г. по гр.д. № 13517/2011 г. на Софийски градски съд.
Независимо от изхода на делото на ответницата не следва да се присъждат разноски за настоящото производство, поради липса на доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 16.02.2012 г. по гр.д. № 13517/2011 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :