О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
[населено място], 5.03. 2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д. № 183 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. К. от [населено място], приподписана от адвокат М. Т. срещу въззивно решение № 6043 от 1.08.2013 г. по гр.д.№ 2876/2013 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № ІІІ-88-265 от 23.11.2012 г. по гр.д. № 6973/2012 г. на Районен съд, [населено място] в частта му относно прекратяване на брака, вината, издръжката и държавните такси. В касационната жалба се поддържа, че са допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост на решението- касационни основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани въпроси, чрез които може да се обоснове приложението на някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В него се съдържат твърдения за незаконосъобразност на решението, като са повторени развитите в касационната жалба оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Изложени са съображения, че потвърждавайки решението на първата инстанция въззивният съд неправилно приел, че са налице предпоставките за прекратяване на брака, поради непоправимо и дълбоко разстройство, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните отношения между страните. Жалбоподателката счита също така, че неправилно въззивният съд приел наличие на вина и от нейна страна за разстройството на брака, изразяващо се в смяна на бравата на входната врата и нежеланието й да извършат разпореждане с част от имуществото, придобито по време на брака им. Според нея в нарушение на съдопроизводствените правила не са събрани доказателства за доходите на бащата, поради което е присъдена издръжка в размер на 300 лв. Изводът, че записването на детето М. в частно училище станало без съгласието на бащата бил необоснован. В частта за разноските се поддържа, че същите са присъдени при липсата на данни за изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Въз основа на тези оплаквания са поставени въпросите: присъждат ли се разноски, когато страната претендираща същите не е представила документ, от който да е видно, че са заплатени; налице ли е дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което да е подкрепено само от изявления в исковата молба без да са ангажирани доказателства за това; следва ли съдът да установи доходите и възможностите на лицето даващо издръжка и на лицето, което ще я получава.
Ответникът Злати Ц. Д. не е подал писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция в обжалваните части Софийски градски съд въз основа анализа на събраните по делото доказателства е приел, че брака на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, за което вина имат двамата съпрузи, че не се установява изключителна вина на мъжа за това състояние на брака, а по-скоро са събрани такива сочещи, че и жената е допринесла с поведението си за разстройството на брачната връзка.
По поставените от жалбоподателката въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Преценката за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и за вината за развода винаги се прави въз основа на наведените основания за това и съобразно ангажираните по делото доказателства, въз основа на които те се установяват, поради което е въпрос по съществото на спора. Дали правилно или не съдът е преценил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях дали е извел правилни правни изводи – не може да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство, в което единственото се изследва дали е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 280 ГПК основания за допустимост.
В. съд в случая е аргументирал извода си относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и вината за това с установените по делото факти. Поставените въпроси за разстройството на брака и за вината не са основание за допускане на касационно обжалване, защото са относими към правилността на решението и съставляват основание по чл.281, т.3 ГПК, поради което не могат да обосноват допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за издръжката. Синът на страните М. Д. е навършил пълнолетие на 17.07.2013 г. /по време висящността на делото пред въззивната инстанция/, поради което задължението за издръжка на непълнолетно дете в хипотезата на чл.143 СК се е погасило. Навършването на пълнолетие е юридическия факт, който е основание за погасяване на тази издръжка и тя отпада автоматично. В случая издръжката е погасена на 17.07.2013 г. и производството по иска за издръжка не е висящо.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване в частта, по присъдените разноски. В точка 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая въззивният съд се е съобразил със задължителната съдебна практика и с оглед вписването в договора за правна помощ, че сумата е изплатена в брой, е приел, че адвокатското възнаграждение е изплатено.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 6043 от 1.08.2013 г. по гр.д. № 2876/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :