5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 384
С., 27.03. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тринадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1169 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. И. Ц. от [населено място], подадена чрез адвокат Е. Димитрова срещу въззивно решение от 26.06.2012 г. по гр.д. № 18079/2011 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решението на Софийски районен съд № ІІ-58-161 от 4.11.2011 г. по гр.д. № 10152/2011 г. е отхвърлен предявеният от П. И. Ц. срещу Обединена българска банка АД, [населено място] иск за присъждане на сумата 7 650.09 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.10, ал.3 К. вр. чл.222, ал.1 КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения и за сумата 246.64 лв. лихва за забава върху главницата за периода 18.11.2010 г.- 11.03.2011 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се произнесъл по следните въпроси: неспазването на процедурата по конституиране на органа, на който страните са предоставили правомощия да тълкува колективния трудов договор, опорочава ли взетите от този орган решения, по – специално решението за установяване действителната вола на страните по отделни разпоредби на К. и би ли могло подобно решение да има обвързваща за страните сила; кои са приложимите критерии при определяне на обхвата на систематичното и логическо тълкуване, когато в рамките на един и същ раздел от една страна и от друга- в рамките на един и същ член от сключен между страните договор се съдържат разпоредби, част от които нямат систематична и логическа връзка помежду си; с оглед спецификата и целта на колективния трудов договор и предвид недвусмисленото буквално съдържание на разпоредбата на К., по отношение на която е налице правен спор и две напълно противоположни тези, в чий интерес следва да бъде тълкувана същата- на работодателя или на синдикалната организация, т.е. на служителя, който е неин член; коя е приложимата разпоредба при определяне на юрисконсулсткото възнаграждение по трудови дела с материален интерес- чл.7, ал.1,т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или чл.7, ал.2 от същата. Поддържа се, че по първите три въпроса е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, а по четвъртия по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Представени са решения и определения на състави на ВКС.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна- Обединена българска банка, АД, [населено място], чрез юрисконсулт Г. М. изразява становище, че не са налице сочените основания и не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отхвърли исковете на жалбоподателя за заплащане на обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения и за забавено плащане на главницата на основание чл.86 ЗЗД въззивният съд е приел, че той няма право на обезщетение по чл.10, ал.3 К., тъй като тази клауза е приложима само в хипотезата на масово уволнение по чл.130а КТ, но не и в общите случаи на съкращение на щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ, на каквото основание е прекратено трудовото му правоотношение. Възприето е даденото от първоинстанционния съд тълкуване на съдържанието на колективния трудов договор и в частност на чл.10 от него, с оглед систематичното място на разпоредбата на чл.10, ал.3 в раздел ІІІ, и съдържанието на четирите алинеи на същата разпоредба, както и логическата връзка между отделните алинеи, с което е обоснован изводът, че ал.3 на чл.10 К. се отнася само в хипотезата на масово уволнение по чл.130а КТ.
Поставените в изложението въпроси: кои са приложимите критерии при определяне на обхвата на систематичното и логическо тълкуване, когато в рамките на един и същ раздел от една страна и от друга- в рамките на един и същ член от сключен между страните договор се съдържат разпоредби, част от които нямат систематична и логическа връзка помежду си; с оглед спецификата и целта на колективния трудов договор и предвид недвусмисленото буквално съдържание на разпоредбата на К., по отношение на която е налице правен спор и две напълно противоположни тези, в чий интерес следва да бъде тълкувана същата – на работодателя или на синдикалната организация, т.е. на служителя, който е неин член се отнасят до тълкуване съдържанието на клауза в договор съгласно правилата на чл.20 ЗЗД. По този въпрос практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС / решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., ІV г.о.; решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр.д. 0 420/2009 г., ІV г.о.; решение № 502 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 222/2009 г., ІV г.о.; решение № 164 от 19.07.2012 г. по гр.д. № 902/2011 г. на ІІІ г.о. и др./. Прието е, че при спор относно точния смисъл на договорни клаузи съдът тълкува договора съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка една с друга и всяка една в смисъл, който произтича от договора, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. С оглед конкретиката на отделния казус, съдът тълкува договора, изследвайки доколко буквалния смисъл на текста изразява действителната обща воля на страните; как следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното й място в договора и общия му смисъл; може ли отделната уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по- силното основание; каква е обичайно възприетата практика в отношенията между страните по договора. Когато от уредбата на Колективен трудов договор, сключен по предприятие, произтичат права за съответна категория работници и служители да получат обезщетения в по-голям размер при прекратяване на трудовото правоотношение на определени основания, за да бъде изключен конкретен служител от кръга на правоимащите лица, работодателят следва да се позове на клауза с ясно съдържание, тъй като се касае за договорна уредба на обществени отношения /трудови и осигурителни/.
И. по – горе принцип при тълкуване на договор е спазен от въззивния съд при тълкуване на уговорките в колективния трудов договор, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Наличието на задължителна съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, за която не е обоснована необходимостта от нейната промяна, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По поставения въпрос – неспазването на процедурата по конституиране на органа, на който страните са предоставили правомощия да тълкува колективния трудов договор, опорочава ли взетите от този орган решения, по-специално решението за установяване действителната вола на страните по отделни разпоредби на К. и би ли могло подобно решение да има обвързваща за страните сила не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като той не е обусловил решаващите изводи на съда довели до отхвърляне на иска.
На въпроса – коя е приложимата разпоредба при определяне на юрисконсулсткото възнаграждение по трудови дела с материален интерес- чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или чл.7, ал.2 от същата е дадено разрешение в определение № 430 от 22.07.2009 г. по ч.гр.д. № 179/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., като е прието, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по реда на чл.7, ал.2 от наредбата. В случая даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие с приетото в цитираното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 150 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 26.06.2012 г. по гр.д. № 18079/2011 г. на Софийски градски съд.
Осъжда П. И. Ц. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на Обединена българска банка, АД, [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 150 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :