4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
С., 20.01. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на петнадесети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 7202 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. С. от [населено място] срещу определение № 336 от 2.10.2013 г. по ч. гр. д. № 748/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 435 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 149/2013 г. на Районен съд, [населено място], с което е върната исковата му молба, а производството по делото е прекратено.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е постановено в противоречие с ППВС № 4/64 г. съгласно което наследници по закон са всички лица посочени в чл.5-10 от Закона за наследството, независимо от това дали са призовани или не към наследяване, с ТР №1/84 г. ОСГК на ВС, съгласно което, когато починалия е оставил само братя и сестри те наследяват при равни части, с ТР № 149 от 10.12.1986 г. на ОСГК на ВС, съгласно което при отказ от наследство заявен от всички деца на наследодателя, а също и при неприемането му от всички тях, преживелия съпруг наследява със следващите редове.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. като съобрази, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
При проверка допустимостта на касационното производство, съдът констатира следното:
С определение № 435 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 149/2013 г. Районен съд, [населено място] е върнал подадената от П. Д. С. искова молба, като е приел, че предявеният иск е недопустим. С обжалваното определение Софийски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното определение. Приел е, че предявеният от жалбоподателя иск за възстановяване на накърнена запазена част на дядо му С. С., на баща му Н. Г., на запазената му част и за прогласяване нищожност на нот. актове № 123 и 153 от 1971 г., с които е накърнена запазената им част от наследството са недопустими. Изложил е съображения, че въведените в исковата молба твърдения за накърнена запазена част в резултат на настъпилите след извършено дарение спогодба по делбено дело, смърт на П. С., отказ на дъщерите му от наследство и разпоредителни действия на Е. С. с наследствени имоти не съставляват основания на иска му по чл.30 ЗН, поради което същият е недопустим.
Съгласно чл. 274, ал. 3, ал.1 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото жалбоподателят е поставил правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на която жалбоподателят се позовава. В случая посоченото в изложението противоречие със задължителна съдебна практика не обосновава хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените материалноправни въпроси биха могли да са относими при разрешаване на спора по същество, но не са от значение за приетото от съда, че предявеният иск е недопустим. На тези въпрос не е давано правно разрешение от въззивния съд, и те не са обусловили правната му воля.
Не е налице и наведеното основание за нищожност на обжалваното решение, поради липса на подписи на съдебния състав. Няма обстоятелства, индициращи вероятност обжалваното съдебно решение да е нищожно. Нищожен съдебен акт е този, който не е постановен от лице, имащо качеството съдия или не в писмена форма или страда от други, също толкова съществени пороци. В случай определението не страда от твърдения порок, тъй като е подписано от съдебния състав, който го е постановил, нито от други обосноваващи вероятност то да е нищожно.
Предвид изложеното следва, че не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
В частта по искането за връщане на част от внесената по сметка на Софийски окръжен съд държавна такса компетентен да се произнесе е въззивния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 336 от 2.10.2013 г. по ч. гр. д. № 748/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 435 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 149/2013 г. на Районен съд, [населено място], с което е върната исковата молба на П. Д. С., и производството по делото е прекратено.
Изпраща по компетентност на Софийски окръжен съд делото, за произнасяне по искането за връщане на част от внесена по негова сметка държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: