2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1032
гр.София, 22.10.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4324 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. П. С., подадена от адвокат Т. Т. срещу въззивно решение № 141 от 4.04.2013 г. по гр.д.№ 92/2013 г. на Добричкия окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 66 от 13.12.2012 г. по гр. д. № 5941/2011 г. на Добричкия районен съд, жалбоподателката е осъдена да заплати на основание чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД на К. И. Г. сумата 9 853 евро, представляваща парично задължение по два договора за заем, сключени между страните.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че по въпроса може ли да се презумира сключване на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена сума пари е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба К. И. Г. в писмения отговор, подаден чрез адвокат М. Я. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати сумата 9 853 евро Добричкият окръжен съд е приел за установено, че вземането произтича от сключени между страните два неформални договора за паричен заем за сумата 5000 евро и 8000 евро, като жалбоподателката – заемополучател не е изпълнил произтичащото от тях задължение да върне на ищеца – заемодател получената в заем сума на уговорения падеж – 3.10.2011 г. Изводът относно предаването и получаването на заемната сума е основан на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
Поставеният процесуалноправен въпрос- може ли да се презумира сключване на договор за заем, без да е установено изрично основанието на задължението за връщане на определена сума пари не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като на поставения правен въпрос е дадено разрешение в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 390 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 134/2010 г. на ВКС, ІV г.о., с което практиката е уеднаквена. Прието е, че не всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на суми да е свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор. Не може въз основа на факта на плащането, при липса на други данни да се презумира, че страните сключват договор за заем. Възможно е задължението да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставения правен въпрос не е в отклонение от цитираната задължителна практика. В. съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и признанието на процесуалния представител на жалбоподателката относно факта, че между страните са сключени два договора за заем. Д. значение на признанието на факта е преценено с оглед на всички обстоятелства по делото. Въз основа анализа на всички доказателства съдът е изградил правният извод, че между страните са сключени два договора за заем, че падежът на задълженията за връщане на заемите е настъпил на 3.10.2011 г., че жалбоподателката е извършила частични плащания и дължи невърнатият остатък от претендираната сума в размер на 9 853 евро. Или, изводът на съда, че е установен източникът от който произтича задължението на жалбоподателката за връщане на процесната сума и това са посочените два договора за заем е обоснован на събраните по делото доказателства, а не на факта на плащането. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Наличието на задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, за която не е обосновава необходимостта от нейната промяна, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ допуска касационно обжалване на въззивно решение № 141 от 4.04.2013 г. по гр.д.№ 92/2013 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :