4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
[населено място], 31.03. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1780 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] [населено място], против определение № 338 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 1954/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение от 03.12.2012 г. по в.гр.д. № 6127/2010 г. на Софийски градски съд, ІІ-Б отд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение като незаконосъобразно по съображения, изложени в частната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място], чрез пълномощника си адв. Г. А. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва същата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на предявения установителен иск за собственост относно спорния имот, съгласно действащата към момента на предявяване на исковата молба разпоредба на чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ е ? от данъчната му оценка, която видно от представеното по делото удостоверение/л.42 от първоинстанционното дело/ възлиза на 11 668,80 лв., т.е. цената на иска в случая е в размер на сумата от 2 917,20 лв. И тъй като цената на иска не надвишава 5 000 лв., то обжалването на въззивното решение пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, при условията на иззета компетентност, касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството пред ВКС – прекратено.
Определението като краен резултат е правилно.
В случая цената на иска се определя по правилото на чл. 55, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, действащо към момента на предявяване на исковата молба – 01.06.2007 г. Данъчната оценка на целия недвижим имот възлиза на сумата от 11 668,80 лв., видно от представеното удостоверение на л. 42 от първоинстанционното дело, претендираното право на собственост е 170/503 идеални части от този имот и цената на спорния имот възлиза на 3 943,66 лв., а ? върху нея се равнява на сумата от 985,92 лв., която съставлява цената на иска. Въпросът за цената не е повдиган и преразглеждан в срока по чл. 56, ал. 1 ГПК/отм./ – най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Т.е. след този момент посочената от ищеца или определената от съда в случай на несъответствие цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен при изменение размера на иска по реда на чл. 116 ГПК/отм./, което в случая не е налице.
Ето защо, правилно съставът на ВКС е приел в обжалваното определение, че тъй като цената на установителния иск за собственост относно спорния имот е под 5 000 лв., то и касационната жалба, подадена на 18.01.2013 г. срещу въззивното решение се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ и следва да бъде оставена без разглеждане, а касационното производство прекратено. Неоснователен е доводът в частната жалба, че касационното производство е допустимо, тъй като се касае за заварен случай и би следвало да се приложи действащата към този момент разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията й – ДВ, бр.59/2007 г., съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. и тъй като обжалваемият интерес към този момент е бил над 1000 лв., то и въззивното решение подлежи на касационен контрол. Това е така, тъй като с изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв., която е приложима в настоящия случай, тъй като касационната жалба е подадена с вх. № 5397 на 18.01.2013 г. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на установителния иск за собственост под 5 000 лв. и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. Нещо повече, както се посочи по-горе цената на иска в случая е под 1 000 лв., така че и в редакцията на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК – ДВ, бр.59/2007 г., касационното обжалване също не би било допустимо.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 338 от 20.12.2013 г. по гр.д. № 1954/2013 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :