3
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 589
С., 19.09. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 468 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С. от [населено място] срещу определение № 1335 от 15.05.2012 г. по ч.гр.д. № 1358/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 2933/24.02.2012 г. постановено по гр.д. № 10150/2011 г. на Варненския районен съд, с което на основание чл. 299 ГПК производството по делото е прекратено като недопустимо.
Ответницата по частната касационна жалба Е. П. И. не е подала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Варненския районен съд за прекратяване производството по делото на основание чл.299 ГПК. С обжалваното определение съдът е приел, че с влязлото в сила решение от 11.11.1998 г. по гр. д. № 804/1997 г. на Варненския районен съд в отношенията между жалбоподателката и ответницата е установено със сила на присъдено нещо, че наследодателят на последната е собственик на недвижимия имот, предмет на иск по чл.108 ЗС, като жалбоподателката е осъдена да предаде владението на същия. В настоящото производство жалбоподателката иска ответницата да бъде осъдена да й предаде владението на същия имот, от който е била отстранена. Съдът е приел, че е налице процесуалната пречка на чл.299 ГПК за завеждане на ново дело между страните, предвид формираната между тях сила на пресъдено нещо по предходното гражданско дело. Изложил е съображения, че по отношение правото на собственост върху процесния недвижим имот липсват твърдения за нови факти, настъпили след приключване на устните състезания по делото, по което е формирана сила на пресъдено нещо, а напротив същите са идентични с поддържаните по предходното дело.
В изложение за допускане на касационно обжалване съдържащо се в частната касационна жалба формулираният правен въпрос е: допустим ли е нов иск за същото спорно право между същите страни, ако са настъпили нови факти и обстоятелства след влизане в сила на предходното решение.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 на обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото. В случая предмет на обжалване е въззивно определение, с което е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и следва да се извърши преценка налице ли са предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставения правен въпрос, тъй като по същия е налице задължителна съдебна практика- постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС /Решение № 391 от 1.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 201 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1547/2010 г., IV г. о./. Прието е, че влязлото в сила решение по ревандикационен иск се ползва със сила на пресъдено нещо и е задължително за всички съдилища – чл. 297 от ГПК. Въпросът за собствеността, при същите факти, не може да се пререшава – чл. 299, ал. 1 от ГПК. Би могло да се твърди настъпването на нов юридически факт, водещ до възникване на правото на собственост върху процесния имот.
В случая даденото от въззивния съд разрешение, че предявения иск е недопустим е в съответствие със задължителната практика. Въпросът за придобиването на правото на собственост върху недвижимия имот чрез твърдения от жалбоподателката способ е разрешен със сила на пресъдено нещо по предходното дело, същата не се позовава на нови юридически факти, настъпили след постановяване на решението, поради което той не може да бъде пререшаван. Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда- чл.299, ал.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1335 от 15.05.2012 г. по ч. гр. д. № 1358/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: