О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
[населено място], 23.04.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1746 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. У. от [населено място] срещу въззивно решение от 14.06.2011 г. по гр.д. № 7662/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 17.02.2010 г. по гр.д. № 15755/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 15 000 лв., предявен като частичен от сумата 122 400 лв.-неплатено адвокатско възнаграждение по чл.ІІІ.1.2 от договор за правна помощ, защита и съдействие от 27.09.2007 г.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна [фирма] / в ликвидация/, [населено място] чрез адвокат Н. Г. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, а по същество че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че поставените въпроси касаят съществото на спора. Претендира присъждане на направените разноски за касасационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
В изложение за допускане на касационно обжалва се поддържа, че по материалноправните въпроси: в какви случаи и при какви предпоставки размерът на резултативното адвокатско възнаграждение, уговорено съгласно разпоредбата на чл.36, ал.4 от Закона за адвокатурата ще бъде нищожен, поради накърняване на добрите нрави и над какъв размер договореното адвокатско възнаграждение на адвоката се счита за нищожно, поради противоречие с добрите нрави е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускате на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД и чл.36, ал.1 ЗА Софийски градски съд е приел че, в сключения между страните договор за правна помощ, защита и съдействие от 27.09.2007 г. клаузата за резултативно адвокатско възнаграждение, предмет на иска е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 вр. ал.4 ЗЗД. Приел е, че с оглед установеното по делото за извършените от жалбоподателя действия по защита правата на доверителя му, уговореното адвокатско възнаграждение в процент от определен, посочен в договора интерес, изискуемо след постановяването на окончателния съдебен акт в полза на доверителя, накърнява добрите нрави, поради неравностойност на насрещните задължения по договора. Като резултат изплащането на това възнаграждение би довело до несправедливо обогатяване на довереника, който има право да получи насрещна престация, но срещу своя труд /аргумент чл.36, ал.1 ЗА/.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- в какви случаи и при какви предпоставки размерът на резултативното адвокатско възнаграждение, уговорено съгласно разпоредбата на чл.36, ал.4 ЗА ще бъде нищожен, поради накърняване на добрите нрави е от значение за изхода на делото, но въпреки това по него не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави е непротиворечива и е в смисъл, че “добри нрави” по см. на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна преценка дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява “добрите нрави”, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага, с оглед на тази конкретна преценка прави извода си налице ли са такива действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Предвид на това не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – решен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая на поставения въпрос е дадено разрешение в задължителната съдебна практика, която не се нуждае от промяна. В съответствие с тази практика въззивният съд е извършил преценка на поведението на жалбоподателя и с оглед данните по делото е приел, че е налице неравностойност на насрещните задължения по сключения между страните договор и присъждането на претендираната сума би довело до несправедливо обогатяване на жалбоподателя.
По въпроса над какъв размер договореното адвокатско възнаграждение на адвоката се счита за нищожно, поради противоречие с добрите нрави не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като отговорът се съдържа в изложеното по-горе относно това кога е налице накърняване на добрите нрави.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1500 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.06.2011 г. по гр.д. № 7662/2010 г. на Софийски градски съд.
Осъжда П. С. У., [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] /в ликвидация/, [населено място], [улица], ет.2 направените разноски за касационното производство в размер на 1500 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :