3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
[населено място], 17.04.2013 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1473 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, [населено място], подадена чрез главен юрисконсулт С. З. срещу въззивно решение № 1500 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 1156/2012 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 19.01.2012 г. по гр.д. № 2664/2007 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. Г. Н. срещу Министерство на здравеопазването иск по чл.50 ЗЗД за разликата над 85 000 лв. до 100 000 лв. и в тази част е постановено ново, с което министерството е осъдено да заплати сумата 15 000 лв. и с която е потвърденото решението, в частта с която е осъдено да заплати сумата 85000 лв., представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, причинени от влошаване на здравословното му състояние, настъпило през м. януари 2010 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като предявеният от Н. Н. иск е недопустим. Недопустимостта на съдебното решение и на иска се обосновава с обстоятелството, че на ищеца е присъдено обезщетение по чл.50 ЗЗД и ново искане за присъждане на обезщетение не може да бъде предявено. Според жалбоподателя предявеният иск е по З., а неправилно е квалифицират по чл.50 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. Н. в писмения отговор чрез адвокат К. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство в размер определен по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Софийски апелативен съд е уважил предявеният иск по чл.50 ЗЗД, като е осъдил жалбоподателят да заплати на ищеца сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди. Приел е, че предявеният от Н. иск е за обезщетение на нови неимуществени вреди, резултат от влошаване на здравословното му състояние, които се намират в причинна връзка с увреждането. Изложил е съображения, че към м. януари 2010 г. е налице влошаване в здравословното състояние на ищеца, което е в причинна връзка с първоначалното увреждане и за него е присъдил обезщетение в размер на 100 000 лв.
Поставеният в изложението въпрос е относно допустимостта на съдебното решение, с оглед наличието на сила на присъдено нещо по същия спор, за която съдът следи и служебно.
Недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Това е решението, постановено въпреки право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран. Липсата на положителна или наличието на отрицателна процесуална предпоставка правят решението недопустимо. В случая ищецът Н. Н. е предявил срещу жалбоподателя иск за присъждане на обезщетение за претърпяните от него нови неимуществени вреди, резултат от влошаване на здравословното му състояние. Изложените в исковата молба обстоятелства, че за причинени във връзка със заразяване с вируса на СПИН неимуществени вреди с влязло в сила на 14.11.2005 г. решение по гр.д. №1281/1999 г. на Софийски градски съд жалбоподателят е осъден да му заплати обезщетение по чл.50 ЗЗД, че здравословното му състояние непрекъснато се влошава, като влошаването е резултат на извършената манипулация- вливане на антихемофилен глобулин, при която е заразен с вируса на СПИН и на хепатит С и заявеното искане – осъждане на жалбоподателя да заплати обезщетение за претърпяните от ексцеса болки и страдания налагат извода, че искът е предявен от надлежна страна имаща право на иск, поради което постановеното решение не е недопустимо. Правната квалификация предвид изложените обстоятелства и заявеното искане също е определена правилно. Не обосновават недопустимост на решението доводите на жалбоподателя, че на ищеца е изплатено обезщетение по чл.50 ЗЗД за причинените вреди и не му се дължи ново обезщетение, тъй като те касаят обосноваността на изводите на съда за наличие на ново влошаване на здравословното състояние, наличие на причинна връзка с увреждането, както и обстоятелството, че при първоначалното обезщетение влошаването не е било предвидено и съобразено, тъй като необосноваността на съдебното решение е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство- адвокатско възнаграждение в размер на 2450 лв., определено по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1500 от 24.08.2012 г. по гр.д. № 1156/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда Министерство на здравеопазването, [населено място], пл. Света Неделя, №5 да заплати на Н. Г. Н. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.ІV, кантора 447, адвокат К. Я. направените разноски за касационното производство в размер на 2450 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :