4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 70
гр.София, 23.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1189 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. С. С., подадена от адвокат Л. Паунова срещу въззивно решение № 417 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1030/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1962 от 30.04.2010 г. по гр. д. № 4330/2006 г. на Софийски градски съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на В. А. Б. сумата 19 400 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от това, че без правно основание в периода 15.03.2004 г. до 27.11.2006 г. е ползвала собствения на ищцата недвижим имот, възстановен по реда на чл.7 ЗВСОНИ, а именно: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], №7, както и на основание чл.64, ал.1 ГПК /отм./ да заплати направените деловодни разноски в размер на 776 лв.
Постъпила е частна жалба от В. А. Б. срещу определение от 1.06.2011 г. по гр.д. № 1030/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е отхвърлена молбата й за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената главница.
По касационната жалба на В. С. С.:
В изложение за допускане на касационно се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси от значение за изхода на делото. Твърди се, че неправилно е приложен материалния закон от въззивния съд, който квалифицирал иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, а не по чл.8, ал.1 ЗВСОНИ. В нарушение на съдопроизводствените права съдът отказал да събере поисканите от жалбоподателката доказателства. Позовава се на хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмения отговор на касационната жалба ответницата В. А. Б. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Софийски апелативен съд е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, с което жалбоподателката-ответник по иска с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД е осъдена да заплати обезщетение за ползването без правно основание през периода периода 15.03.2004 г. до 27.11.2006 г. на недвижимия имот, собственост на ищцата. Приел е за установено по делото, че собствеността върху процесния апартамент е била възстановена на ищцата по реда на чл.7 ЗВСОНИ с влязло в сила решение № 1796 от 5.12.2003 г., постановено по гр.д. № 831/2002 г. на ВКС. За исковия период ищцата е била лишена от възможността да ползва имота, поради което е обедняла за сметка обогатяването на ответницата, като обедняването и обогатяването е съизмеримо с наемната цена за процесния апартамент, която е определена след съпоставка на средните наемни цени за идентични имоти, намиращи се в същия район на [населено място], и е в размер на сумата 19 400 лв.
По поставения в изложението правен въпрос- налице ли са предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.59 ЗЗД за периода след уважаване на иск по чл.7 ЗВСОНИ с влязло в сила решение или следва да намери приложение разпоредбата на чл.8, ал.1 ЗВСОНИ не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Този въпрос е от значение за изхода на делото, но касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика. С ТР №1/2009 г. на ОСГК на ВКС се прие, че ищците по искове по чл. 7 ЗВСОНИ се легитимират като собственици на имота след постановяване на съдебното решение, с което е установена нищожността на придобивната сделка от държавата. Собствеността се счита за възстановена от влизане в сила на закона, но отпадане пречката за реституция- придобиването на имота от трети лица, става с влизане на решението по чл.7 ЗВСОНИ в сила. До уважаване на иска по чл. 7 ЗВСОНИ с влязло в сила решение ищците не могат да се легитимират като собственици и да ползват имота, съответно да обеднеят от факта на ползването му от трето лица, чието придобивно основание все още не е опровергано. Такова разрешение следва и от чл.8, ал.1 ЗВСОНИ въвеждащ изключение от принципа за неоснователното обогатяване. За периода преди уважаване на иска по чл.7 ЗВСОНИ с влязло в сила решение искът по чл.59 ЗЗД е неоснователен. Влязлото в сила решение по чл.7 ЗВСОНИ, с което е установена нищожността на придобивната сделка от държавата легитимира ищците като собственици и ползването на имота от трети лица след този момент е без основание. В случая по делото е безспорно, че с влязло в сила решение по чл.7 ЗВСОНИ е установена нищожността на придобивната сделка. Ползването на имота от ответницата през процесния период, след като с влязло в сила решение е опровергано придобивното й основание е лишено от основание. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика намерила израз и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 32 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 595/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поддържаното от жалбоподателката нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не уважил искането й за събиране на писмени и гласни доказателства. Отказът да уважи искането за събиране на посочените от жалбоподателката доказателства съдът е обосновал с факта, че за сочените обстоятелства са събрани доказателства пред първата инстанция. Преценката на съда дали дадено доказателство е допустимо и относимо към конкретния спор е свързана с правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК. Така поставен въпросът не може да аргументира приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
По частната жалба на В. А. Б.:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
В. А. Б. обжалва определение от 1.06.2011 г. на Софийски апелативен съд постановено по гр.д. № 1030/2010 г., с което е отхвърлено искането й за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената главница. Поддържа се, че определението е незаконосъобразно.
Ответницата по частната жалба В. С. С. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
За да отхвърли искането за издаване на изпълнителен лист за законната лихва върху присъдената главница от 19 400 лв., въззивният съд е приел, че липсва изпълнително основание, тъй като законна лихва не е поискана и присъдена по делото.
Определението е правилно.
В диспозитива на решението не е присъдена законната лихва върху главницата в размер на сумата 19 400 лв., поради което основателно с обжалваното определение Софийски апелативен съд е отказал да уважи искането за издаване на изпълнителен лист за това вземане, поради липса на изпълнително основание.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че частната жалба е неоснователна и обжалваното определение ще следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 417 от 21.03.2011 г. по гр.д.№ 1030/2010 г. на Софийски апелативен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение от 1.06.2011 г. по гр.д. № 1030/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :