6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 09.02. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 6159/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба вх. № 12081 от 16.09.2015 г. от А. Б. И. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. Н. от АК – П. против въззивно решение № 1758 от 04.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2131/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав, с което като е потвърдено решение № 28/29.06.2012 г., постановено по гр.д. № 655/2011 г. по описа на Софийския окръжен съд, на основание чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1 З./отм./ е отнето в полза на държавата от Д. Б. И. от [населено място], А. Б. И. от [населено място] и М. Б. И., чрез нейната майка и законна представителка Б. М. А. от [населено място], както и от З. Н. И. от [населено място], движимо и недвижимо имущество, подробно описано, на обща стойност 93 913 лева. Релевират се касационните основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че за да постанови решението си, въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Изведените от касатора въпроси са свързани с: приложението на чл. 4, ал. 1 З. /отм./, преценката относно необходимостта от наличие на връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 З. /отм./ и придобитото имущество, както и за задължението на съда да следи за спазването на срока по § 5, ал. 2 ПЗР З. /отм./, за които въпроси твърди, че са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Останалите въпроси за липса на принос от страна на съпругата на Б. И. в придобиване на процесното имущество, което е пречка за прилагане на чл. 10 З. /отм./, както и че съдът не е обследвал напълно и задълбочено фактическата обстановка по отношение на получени доходи и направени разходи при извършване на съпоставката от Комисията, че не са взети предвид всички приходи на всички членове на домакинството и не е дадена възможност на наследниците да декларират доходи и произхода им, както изисква нормата на чл. 17, ал. 2 З. /отм./, по съществото си представляват твърдения за необоснованост и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които са основания за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК, а не са основополагащи въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Позовава се на противоречива съдебна практика: решение № 89 от 29.01.2010 г. по гр. д. № 717/2009 г. на ВКС III г.о.; решение № 834 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 209 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1462/2010 г. на ВКС, III г.о.; решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./, представлявана от председателя П. Г., чрез процесуалния си представител при Териториална дирекция – С. – гл. инспектор П. К., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, изразява становище за липсата на основанията за допускане на касационно обжалване, както и за нейната неоснователност по същество.
Контролиращата страна Прокуратурата на Република България не е изразила становище по касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационното обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване въззивен акт – иск по чл. 28 З. /отм./, с цена над 5 000 лева, поради което се явява допустима. Същата е редовна, като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи иска по чл. 28 З. /отм./ против З. Н. И., Д. Б. И., А. Б. И. и М. Б. И., чрез нейната майка и законна представителка Б. М. А., последните трима в качеството си на законни наследници на Б. В. И., за отнемане в полза на държавата на движимо и недвижимо имущество, подробно описано, на обща стойност 93 913 лева, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1, чл. 5 и чл. 10 З. /отм./, за отнемане имуществото от ответниците – низходящи и законни наследници на Б. В. И. и неговата бивша съпруга. Съдът се е позовал на доказани по делото обстоятелства – осъждането на Б. В. И. със споразумение от 20.04.2004 година, постигнато и одобрено от съда по н.о.х.д. № 415/2004 година по описа на Районен съд Петрич, като е признат за виновен за това, че на 27.09.1992 година на Г. – З. е направил опит да пренесе през границата с Република М. без знанието и разрешението на митниците наркотично вещество – 9 ампули „О.”, всяка една по един милилитър, съдържащи 48.50 % морфин база и други алкалоиди, на обща стойност 10,35 лева, което е престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, поради което са налице предпоставките по чл. 27, ал. 2 от З. (отм.) за предявяване на искане по чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1 от З. (отм.) срещу признатото за виновно лице, доколкото споразумението е постигнато в срока по § 5, ал. 2 от П. (отм.). Изложени са съображения, че в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпната дейност на Б. В. И., поради неустановен законен източник за това придобиване. В тази връзка съдът е приел от данните по делото, в т.ч. и изслушаните експертизи, че реализираните приходи пред проверявания период възлизат на 60 927, 00 или 383, 77 минимални работни заплати, а разходите – на 290 536, 00 лева или 2 956 минимални работни заплати, т. е. при съпоставянето им е налице отрицателна разлика в размер на 229 609, 00 лева или с 2 572 минимални работни заплати, като във въззивната инстанция е изслушано допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, при което към приходите са прибавени още 39 118,97 лева, или общо същите стават в размер на 99 385, 97 лева и с оглед на това превишаването на разходите над приходите е в размер на сумата 191 150, 03 лева, или 2 141 М.. В. съд е приел за установено, че за периода, предмет на проверката от 09.08.1986 година до 17.07.2010 година, е налице имущество на значителна стойност по смисъла на § 1, т. 2 от З. (отм.), за придобиването на което имущество не са установени законни източници, същевременно с това осъществяваната престъпна дейност е от такова естество, че позволява реализирането на приходи от нея, които от своя страна да послужат за придобиване на имуществото, като при това не е налице изискване имуществото да е придобито в периода на извършване на престъплението или след това, а е достатъчно с оглед данните по делото, придобиването да може да бъде свързано с доходи от такава дейност, която е установена с присъдата, независимо от момента на придобиването му, тъй като с присъдата, респективно споразумението, се установява само извършването на престъпна дейност чрез конкретно действие от същата, но не и периода, през който тя е извършвана. При тези изводи от фактическа и правна страна, съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1 от З. (отм.) и това имущество подлежи на отнемане в полза на Държавата.
За да се допусне разглеждане на касационната жалба предвид залегналата в ГПК факултативност на касационното обжалване, на първо място касаторът следва да формулира материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, по който съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Такива въпроси са основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото. По повдигнатите правни въпроси приложението на чл. 4, ал. 1 З. /отм./, преценка относно необходимостта от наличие на връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3, ал. 1 З. (отм.) и придобитото имущество, въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а приетото от въззивния съд по тези въпроси е в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК задължителна съдебна практика – ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК, с която е уеднаквена противоречивата съдебна практика по тях. Съгласно нея е необходимо е да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 З. и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 З. (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 З. (отм.). В случая по поставените правни въпроси въззивният съд е изхождал от тази задължителна съдебна практика, че разпоредбата на чл. 4 З. (отм.) обвързва отнемането на имуществото с конкретния случай, при който е възможно да се направи обосновано предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност, доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването му. В тази връзка имуществото, което се отнема по З. (отм.) трябва да е придобито пряко или косвено от осъществяването на престъпен състав измежду изброените в чл. 3, ал. 1 от закона, което да е установено с осъдителна присъда. Дори връзката между конкретното престъпление и конкретното придобиване да не е установена, ако тя може да се предположи, то предположението е основателно и достатъчно за целите на закона, щом не е установен законен източник, като съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая, на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. В случая въззивният съд в обжалваното решение е взел предвид характера на установената престъпна дейност, свързана с държане и пренасяне на наркотични вещества и възможността за реализиране на значителни парични средства от същата, както и обстоятелството, че процесното имущество е придобито в близък времеви период – преди и след момента на установяване на престъпната дейност, поради което е обосновал основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност на Б. И., тъй като в хода на производството по делото не са установени законни източници за неговото придобиване. Този основен извод на съда е в съответствие, а не в противоречие с приложената задължителна съдебна практика, уеднаквена с приетото ТР № 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ВКС, ОСГК. Поставеният правен въпрос за задължението на съда да следи за спазването на срока по § 5, ал. 2 ПЗР З. (отм.), макар да обуславя изхода на спора, по него въззивният съд изрично се е произнесъл, като е обсъдил допустимостта на искането и е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 2 З. (отм.) за предявяване на искане по чл. 28, вр. с чл. 4, ал. 1 от З. (отм.) срещу признатото за виновно лице, доколкото споразумението е постигнато в срока по § 5, ал. 2 от ПЗР З. (отм.).
Въз основа на изложеното, следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
Не допуска касационно обжалване въззивно решение № 1758 от 04.08.2015 г., постановено по в.гр.д. № 2131/2014 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, 7 състав в обжалваната му част, по касационна жалба вх. № 12081 от 16.09.2015 г. на А. Б. И. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: