2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр.София, 14.04.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на шести април две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1366 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ч.- М., подадена от процесуалния й представител- адв. М. Б. срещу въззивно решение № 537 от 10.06.2010 г. по гр.д.№ 252/2010г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 14.12.2009 г. по гр. д. № 1966/2008г. на Софийски градски съд, с което са осъдени Р. К. Паунова и В. К. Т. да заплатят на жалбоподателката сумата над 1418.61 лв. и до 11 738.56 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на основание чл.45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 21.04.2008 г. и вместо него в тази част е постановено ново, с което искът за посочената разлика , ведно със законната лихва е отхвърлен.
Писмен отговор на касационната жалба от ответниците Р. К. Паунова и В. К. Т. не е постъпил.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
По допускане касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, съдът в настоящия състав намира следното:
За да отмени решението на Софийски градски съд в частта, с която е уважен иска за присъждане на обезщетение за претърпяни имуществени вреди в размер на сумата 10 319,95 лв., представляваща стойността на пропуснатите ползи от несъбран наем от апартамента за периода 1.07.2006 г. до 21.04.2008 г. въззивният съд е приел, че ищцата не е доказала, че през заявения период жилището задължително е щяло да дава граждански плодове и то в претендирания размер. Изложил е съображения, че жалбоподателката не е доказана облагата която е пропуснала да реализира, тъй като не е установила нито наличие на договорни отношения, основани на наемно правоотношение, прекратено поради необитаемост на жилището в резултат на течовете, причинени от жилището на ответниците, нито на преддоговорни такива, които не са осъществени поради необитаемостта му от течовете, а само фактът че жилището е пострадало от течовете и се нуждае от ремонт и възстановяване не може да обоснове извод за доказаност на претенцията.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос- щета ли е за потърпевшия пропуснатата полза, като последица на гражданския деликт, при условие, че деликвентът е пречел за отстраняване на щетата, причинила неизползваемост на засегнатото имущество. Поддържа се че поставения въпрос е разрешен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд.
Не е налице противоречива практика на съдилищата когато в рамките на същото съдебно производство са постановени решения, даващи противоречиви разрешения по обуславящи изхода на делото въпроси. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила- ТР №1/2010 г., ОСГТК на ВКС. В случая и поставения в изложението правен въпрос не е обусловил изхода на делото, тъй като с даденото от въззивния съд разрешение не е прието, че пропуснатата полза не е щета за потърпевшия, а че претенцията на ищцата не е доказана, т.е. въпросът е свързан с правилността на съдебното решение. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателката в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос. Освен това не е обоснована приложимост на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, а именно че разрешения от въззивният съд правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т. е. за еднообразното тълкуване на закона и отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика, или пък създаване на нова, поради липса на разрешение на този въпрос. Формалното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 537 от 10.06.2010 г. по гр.д.№ 252/2010г. на Софийски апелативен съд.
Определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :