6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
С., 30.01.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесети декември, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1035 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. В., подадена от пълномощника му-адвокат Ив. Б. срещу въззивно решение № 67 от 3.08.2012 год. по гр.д. № 173/2012 год. на Бургаски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 29 от 27.04.2012 г. по гр.д. № 505/2011 г. на Сливенския окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Й. Т. Т., действащ лично и със съгласието на майка си П. П. И. срещу Г. М. В. иск за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане и е постановено ново, с което искът е уважен, като Г. М. В. е осъден да заплати на непълнолетния Й. Т. Т., действащ със съгласието на майка си П. П. И. сумата 50 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баща му Т. Т. М., починал на 21.02.2000 г. вследствие умишлено нанесена телесна повреда от Г. М. В., ведно със законната лихва считано от 21.02.2000 г. до пълното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: кой е началният момент от който започва да тече погасителната давност при непозволено увреждане; какво е отношението на процесуалните действия на следствените органи в наказателния процес към течението на давността- спират ли я или я прекъсват; основание за удължаване на давността ли е връщането на делото за отстраняване на процесуални пропуски на прокуратурата и съдилищата; възражение за изтекла давност по главния иск включва ли в себе си и възражение за изтекла давност и за лихвите по този иск; каква е точната мярка на справедливостта по чл.52 ЗЗД и допустимо ли е увреденият без нарочни процесуални действия да завишава претенцията си само и единствено на основание изтекло време.
Ответникът по касационната жалба Й. Т. Т., действащ лично и със съгласието на майка си П. П. И. в писмения отговор, подаден чрез адвокат Р. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирано лице, имащо интерес да обжалва и е допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да отмени решението на първата инстанция в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и го уважи въззивният съд е приел, че искът не е погасен по давност. Подадената на 11.11.2011 г. искова молба според съда е в срока по чл.110 ЗЗД, тъй като спрямо датата на която е повдигнато обвинението срещу жалбоподателя-16.02.2005 г. и с оглед обстоятелството, че е бил предявен гражданския иск в наказателния процес на 11.10.2005 г. и докато е траел съдебния процес- 10.10.2007 г. давност съгласно чл.115 ж ЗЗД не е текла. Приел е, че жалбоподателят е признат за виновен с определение за одобряване на споразумение от 22.06.2009 г. по нох.д. № 304/2009 г. на С. затова, че вследствие нанесена телесна повреда по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Т. М., починал на 21.02.2000г. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.45 ЗЗД по съображения, че влязлото в сила определение съгл.300 ГПК е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно дееца, неговата виновност и противоправността на деянието. Присъдено е обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпените от ищеца морални вреди от смъртта на баща му Т. Т., като е отчетено обстоятелството че към момента на смъртта на Т. ищецът е бил на 5 години и в тази ранна възраст е претърпял тежки и необратими последици от емоционално естество, допълнителните страдания от обстоятелството че баща е лишен насилствено от живот и факта че е лишен от единия родител за цял живот.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за началния момент от който започва да тече погасителната давност при непозволено увреждане е от значение за изхода на делото, но по този въпрос не е налице допълнителното основание по ал.1 или ал.3 на чл.280 ГПК за да се допусне касационно обжалване. Практиката по този въпрос е утвърдена, включително и с постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 287 от 1.11.2012 г. по гр.д. № 1560/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. в смисъл, че когато деликвентът е неизвестен, погасителната давност по чл.114, ал.3 ЗЗД започва да тече от откриване на дееца, а когато е известен, началният момент на погасителната давност е моментът на увреждането. Веднъж възникнало вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Въпросът за началния момент на давностния срок е фактически и се решава според всеки конкретен случай. Даденото от въззивния съд разрешение, че когато извършителят е неизвестен, началният момент от който започва да тече погасителната давност е моментът на откриване на дееца, което в случая е станало на 16.02.2005 г., когато жалбоподателят е бил привлечен в качеството му на обвиняем по сл. дело № 676/2000 г., преобразувано в № 676а /2004 г. не е в отклонение от тази практика. Този извод не е в противоречие и с даденото в ТР № 5/2006 г. ОСГК на ВКС разрешение за изключване от пределите на чл.115ж ЗЗД като основание за спиране на давността висящия наказателен процес. Наличието на задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
На въпроса спират или прекъсват процесуалните действия на следствените органи срока на давността даденото разрешение в обжалваното решение не е в противоречие с утвърдената практика, която приема, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. Съдът е приел, че с предявяване на гражданския иск по нох.д. № 335/2005 г. на 11.10.2005 г., давност съгласно чл.115ж ЗЗД не е текла докато е траел съдебния процес относно вземането- до 10.10.2007 г., когато е постановено решението на Апелативен съд, [населено място], с което е отменена присъдата на окръжния съд и делото е върнато на Окръжна прокуратура, [населено място]. От този момент на основание чл.88, ал.3 НПК е прекратено разглеждането на гражданските искове, поради което на основание чл.116, б.”б” ЗЗД прекъсването на давността е настъпило с предявяване на иска и от 10.10.2007 г. започва да тече нова давност. Исковата молба по настоящото дело е подадена на 11.11.2011 г. – в петгодишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.
По въпроса – отмяната на присъдата и връщане на делото за отстраняване на допуснати съществени нарушение на процесуалните правила от прокуратурата и съдилищата основание ли е за удължаване срока на давността не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като този въпрос не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за уважаване на иска по чл.45 ЗЗД. Решаващият му извод е, че иска не е погасен по давност, тъй като началният момент от който започва да тече тя е моментът на откриване на дееца, а в случая това е датата на постановлението за привличане на жалбоподателя като обвиняем- 16.02.2005 г., прекъсната с предявяване на гражданския иск в наказателния процес на 11.10.2005 г. и до постановяване на решението на Бургаски апелативен съд по в.нох.д. № 132/2007 г. на 10.10.2007 г., от който момент започва да тече нова давност, която към предявяване на иска на 11.11.2011 г. не е изтекла.
По въпроса- възражение за изтекла давност по главния иск включва ли в себе си и възражение за изтекла давност и за лихвите по този иск не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с изразеното в трайната съдебна практика, че съдът не прилага погасителната давност служебно. Когато възражението за давност по отношение на главния иск е основателно, то съгласно чл.119 ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Когато обаче възражението по отношение на главното вземане е неоснователно, то за да бъдат погасени вземанията за периодични плащания, каквито са лихвите е необходимо самостоятелно възражение, каквото в случая не е заявено в отговора по чл.131 ГПК.
Въпросът каква е точната мярка на справедливостта по чл.52 ЗЗД не обуславя приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съгласно задължителната съдебна практика- постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: решение № 407 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., ВКС, III г. о.; решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., ВКС, Т. К., II т. о., размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В случая при определяне размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди от смъртта на баща му съдът не се е отклонил от задължителната практика.
По въпроса допустимо ли е увреденият без нарочни процесуални действия да завишава претенцията си само и единствено на основание изтекло време не е налице общото основание по чл.280, ал.1ГПК за допускане на касационно обжалване. Искът по чл.45 ЗЗД е предявен за сумата 100 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди. При висящността на производството по делото искане за изменение на размера на претенцията не е заявявано, нито съдът се е произнасял по такова. След като поставеният въпрос не е разглеждан от въззивния съд, той не е обусловил изводите му, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване- ТР №1/2009 г., ОСГТК на ВКС.
Наличието на задължителна съдебна практика по обуславящи изхода на спора правни въпроси, с която въззивният съд се е съобразил и която не се нуждае от промяна изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не е налице никое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на жалбоподателят следва да заплати на ответника направените разноски за касационното производство в размер на 500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 67 от 3.08.2012 год. по гр.д. № 173/2012 год. на Бургаски апелативен съд.
Осъжда Г. М. В. от [населено място], [улица] да заплати на Й. Т. Т., действащ като непълнолетен със съгласието на майка си П. П. И. със съдебен адрес: [населено място], [улица] офис №5, адв. Р. Т. направените разноски за касационното производство в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :