3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 375
С., 25.03.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1110 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Г. и Е. Д. Г., преподписана от адвокат Г. З. срещу въззивно решение № 265 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 308/2012 г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 194 от 13.03.2012 г. по гр.д. № 2673/2009 г. на Хасковския районен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. А. П. срещу Е. Д. Г. и Д. Г. Г. иск за сумата 8000 лв. и в тази част е постановено ново, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на П. сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в пълно унищожаване на раменна става, артрозни и кистозни изменения, процеси на склероза, резултат на травматично увреждане, причинено на 5.11.2004 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че в противоречие със задължителната съдебна практика- ППВС № 2/1981 г. въззивният съд приел, че е налице ексцес на травмата на ищеца, както и че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба Е. А. П. в писмения отговор, подаден чрез адвокат М. Т. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като липсва формулиран въпрос. Приетото от въззивния съд наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на жалбоподателите е резултат на възприемане на конкретната фактическа обстановка, поради което не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. При постановяване на решението въззивният съд е съобразил принципната постановка дадена в т.10 на ППВС № 4/75 г.,че ново обезщетяване за влошаване на здравословното състояние може да се присъди, само ако това влошаване е в причинна връзка с първоначалното увреждане и ако то не е било предвидено и съобразено.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от жалбоподателите въпрос. Н. към настоящия случай е ППВС № 2/81 г., в което е дадено разрешение на някои въпроси за погасителната давност при вземания от непозволено увреждане. В задължителната съдебна практика – т.10 на ППВС № 4/75 г. е прието, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание. В случая жалбоподателите оспорват доказателственият извод на съда за наличие на ексцес, а не произнасянето му по принципен правен въпрос. По настоящото дело въззивният съд е приел, че е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца, като се е позовал на заключенията на допуснатите единична и тройна съдебно – медицински експертизи, както и на петорната според която от гледна точка на рентгенологията е налице динамика към влошаване, за установен процес на разпад на раменната става, която към 2009 г. била напълно разрушена като анатомична структура и други дегенеративни промени, при констатирано отломъчно счупване на дясната мишнична кост и изкълчване на дясната раменна става, както и счупване на дясната ключица, довели до трайно затруднение в движението и обстоятелството, че пълно възстановяване не се очаква. В. съд е изпълнил изискването на процесуалния закон да се отчитат всички доказателства по делото и въз основа на тях е приел за установен факта на влошаване здравословното състояние на ищеца, намиращо се в причинна връзка с причиненото през 2004 г. от жалбоподателите травматично увреждане, което не е било взето предвид при първоначалното определяне на обезщетението.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 265 от 25.10.2012 г. по гр.д. № 308/2012 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :