3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
[населено място], 4.11. 2015 г.
Върховен касационен съд на РБ, ГК, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 4281 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. Л. от [населено място], приподписана от адвокат Х. Л. срещу въззивно решение от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 116/2015 г. на Монтанския окръжен съд с което е потвърдено решение от 5.02.2015 г. по гр.д.№ 584/2014 г. на Монтанския районен съд в частта относно присъдената издръжка.
В приложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: влияят ли върху размера на присъдената издръжка доходите от трудова дейност. Според жалбоподателят даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с задължителната съдебна практика. Прилага решение № 9 от 29.05.2014 г. по гр.д. 04657/2013 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата П. К. Л. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат К. Б. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа че не е налице противоречие с приложеното решение на ВКС. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Монтанският окръжен съд е потвърдил решението на първоинстанционният съд, с което на детето К., роден на 1.08.2014 г. е определена месечна издръжка в размер на 250 лв., като жалбоподателят е осъден да заплаща по 150 лв. месечно, а ответницата по 100 лв. При определяне размера на месечната издръжка съдът е съобразил доходите, които получават страните- 670 лв. жалбоподателят и 360 лв. ответницата. По отношение на новонастъпилото обстоятелство- дисциплинарно уволнение на жалбоподателя е приел, че то не обуславя извод за намаляване на размера на издръжката, тъй като той с противоправното си поведение се е поставил в ситуация, която е предизвикала работодзателят да му наложи най-тежкото наказание. Изложил е и съображения, че жалбоподателят е в трудоспособна възраст, с висше образование, поради което при желание е в състояние да си намери работа, от която да получава добри доходи.
По поставеният въпрос: влияят ли върху размера на претендираната издръжка доходите от трудова дейност които получава лицето длъжно да издържа детето си не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице твърдяното противоречие с цитираното и приложено решение на ВКС. В това решение е прието, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства от значение за случая, а нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от доходите, имуществото и квалификацията, а възможността винаги е конкретна и обективна. В случая въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика, тъй като не е отрекъл факта, че доходите на дължащия издръжка, включително трудовите доходи се отразяват на размера на издръжката. Съдът е приел, че поведението на жалбоподателя довело до дисциплинарното му уволнение не налага извод за намаляване на издръжката. В решението на Върховния касационен съд такъв въпрос не е обсъждан, поради което не е налице твърдяното противоречие между двете решение, а от друга страна въпрос във връзка с намаляване на доходите от трудова дейност, поради дисциплинарно уволнение не е поставен в изложението, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по него.
При този изход на делото на ответницата следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 300 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 116/2015 г. на Монтанския окръжен съд.
Осъжда Е. С. Л. от [населено място], [улица], ет.ІІ да заплати на П. К. Л. от [населено място], [улица] направените разноски за касационното производство в размер на 300 /триста/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: