3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
С., 15.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.544 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител- юрисконсулт А. А. срещу въззивно решение от 15.12.2010 г. по гр.д. № 10317/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решението на Софийски районен съд от 5.05.2010 г. по гр.д. № 38520/2009 г., с което са уважени предявените от Л. Б. В.- М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Ответницата по касационната жалба Л. Б. В.- М. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да отмени заповед № 2141/1.06.2009 г. г. на изпълнителния директора на [фирма], с която е прекратено трудовото правоотношение с М. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ като незаконосъобразна, въззивният съд е приел, че същата е издадена в нарушение на правилата на чл.333, ал.1, т.4 КТ. Работодателят не е изпълнил задължението да получи разрешение от инспекцията по труда, тъй като към момента на връчване на заповедта ищцата е ползвала отпуск по болест. Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.5 КТ закрилата по посочения текст се отнася към момента на връчване на заповедта. В случая М. е била в отпуск по болест и за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение следва да е налице предварително разрешение на инспекцията по труда, каквото по делото е установено, че не е поискано. Правните последици от неизпълнение на това задължение на работодателя са посочени в разпоредбата на чл.344, ал.3 КТ – признаване за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение само на това основание, без съдът да разглежда трудовия спор по същество.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съдът се произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, а именно: към кой момент следва да се счита правно релевантна закрилата във визираните в чл.333, ал.1 КТ хипотези на прекратяване на трудовия договор, респективно при несъвпадане на момента на връчване на заповедта за уволнение и на настъпването на правните последици на прекратяване на трудовото правоотношение.
По поставения въпрос не следва да се допуска касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Трайна е съдебната практика във връзка със задължението на работодателя предварително да вземе разрешение на инспекцията по труда за работници или служители които смята да уволни на определените в чл.333, ал.1 КТ основания. Работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент е започнал ползването на разрешен отпуск. На основание чл.333, ал.7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Даденото разрешение в задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК е в същия смисъл- решение № 567 от 13.10.2010 г. по гр.д. № 1130/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. Касае се за изрична разпоредба на закона- чл.333, ал.1, т.4 КТ, установяваща императивното изискване за предварително разрешение на инспекцията по труда, за да може работодателят да уволни работник или служител, на посоченото в заповедта основание- чл.328, ал.1, т.2 КТ. В случая по делото е установено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на М. на 2.06.2009 г., към който момент същата се е била в отпуск по болест. Това е релевантния момент към който М. се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1, т.4 КТ. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на делото, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Посоченото основание ще бъде налице когато се налага да се даде еднообразно тълкуване на закона, т.е. по повод постановеното от въззивния съд решение се налага отстраняване на противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд или преодоляване на погрешна постоянна практика, какъвто не е настоящия случай.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2010 г. по гр.д. № 10317/2010 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :