3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1293
С., 29.11.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, III г.о. в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на
прокурора
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 927 по описа за 2011 год.за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. С. от [населено място], подадена чрез адв. Д. К. срещу въззивно решение № П-36 от 5.04.2011 год. по гр.д. № 208/2011 год. на Бургаския окръжен съд, с което е отменено решението от 10.11.2010 г. по гр.д. № 6106/2010 г. на Бургаския районен съд и е постановено ново, с което са отхвърлени предявените от П. Д. С. срещу [фирма], [населено място] искове за отмяна на основание чл.344, ал.1, т. 1 КТ дисциплинарното уволнение, наложено със заповед № 168/23.07.2010 г., възстановяване на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ на заеманата преди дисциплинарното уволнение длъжност „оператор почиствателна инсталация“ и за заплащане на основание чл.344, ал.1, т.З вр.чл.225, ал.1 КТ сумата 1935 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 19.08.2002 г. до окончателното изплащане на сумата.
В изложението по чл.284, ал.З, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че разрешението на процесуалноправния въпрос- длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание, както и че разрешението на материалноправния въпрос- следва ли да се преценява извършеното дисциплинарно нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал. 1 КТ е в противоречие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд.
Ответната страна – [фирма], [населено място] в писмения отговор на касационната жалба изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, III г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което са били уважени исковете на С. по чл.344, ал.1, т. 1-3 КТ и постанови ново, с което същите са отхвърлени, въззивният съд е приел, че заповедта с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразна, както и, че наложеното наказание съответства с тежестта на извършеното нарушение според критериите по чл.189, ал. 1 КТ. Приел е, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание за извършеното дисциплинарно нарушение- изнасяне на вещи, собственост на дружеството и укриването им в собствения му автомобил, съставлява злоупотреба с доверието на работодателя и тъй като е с висока степен на обществена укоримост, то наложеното най-тежко дисциплинарно наказание съответства на допуснатото нарушение.
Поставеният процесуалноправен въпрос: длъжен ли е съдът да отложи делото тогава, когато страната и представителят й са били внезапно възпрепятствани да се явят в съдебно заседание е от значение за изхода на делото, но не е налице основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В приложеното решение № 169 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 99/2010 г. на ВКС, IV г.о. е прието, че ход на делото може да се даде когато за страната или представителят й не е съществувало неотстранимо препятствие. Обратно, когато за страната и за представителят й е била налице такава пречка, делото следва да се отложи, за да се осигури упражняването на правото на защита. В. съд е приел, че не е налице основание по чл. 142, ал.2 ГПК за отлагане на делото, тъй като няма данни за жалбоподателя да е съществувало неотстранимо препятствие да се яви в проведеното на 22.03.2011 г. съдебно заседание. В молбата на процесуалният му представител се съдържат данни за това, че последния е ангажиран в същия ден и час по друго дело. Законът допуска отлагане само ако за страната и представителят й съществува неотстранима пречка. Даденото разрешение по приложението на чл. 142, ал.2 ГПК е в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал. 1,т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният материалноправен въпрос: следва ли да се преценява извършеното дисциплинарно нарушение съобразно изискванията на чл.189, ал.1 КТ е от значение за изхода на делото, тъй като при преценката на законността на уволнението по чл.344, ал.1, т. 1 КТ въззивният съд е приел, че е налице съответствие между тежестта на извършеното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.1 КТ. В приложените съдебни решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 305 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на III г.о. и решение № 461 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на III г.о. е прието, че преценката по чл. 189 КТ е задължителна за наказващия орган и нейното извършване е изискване за законност на наложеното дисциплинарно наказание. При спор относно законността на наложеното наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между наложеното дисциплинарно наказание и извършеното дисциплинарно нарушение. В случая въззивният съд е извършил съдебен контрол, като е приел, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение. Ето защо, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На ответната страна не следа да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като няма данни такива да са направени.
Водим от горното Върховния касационен съд, III г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 11-36 от 5.04.2011 год. по гр.д. № 208/2011 год. на Бургаския окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :