3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
[населено място], 09.01.2014 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 4814 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Т. Т. от [населено място], обл. П., подадена от адвокат Г. Б. срещу въззивно решение № 211 от 19.04.2013 г. по гр.д. № 252/2013 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение № 1844 от 4.12.2012 г. по гр.д. № 1889/2012 г. на Пловдивския окръжен съд и делото върнато на същия съд за произнасяне по предявените искове.
Ответникът З. В. Ж. в писмения отговор на касационната жалба, подаден чрез адвокат С. М. поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в съответствие с цитираната практика.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е обезсилил решението на окръжния съд и е върнал делото на същия съд за произнасяне по предявените четири обективно съединени искове. Приел е, че от обстоятелствената част на исковата молба се вижда, че са предявени четири обективно съединени иска, а именно за връщане на част от лихви, платени по договор за заем от 29.06.2006г.; за връщане на част от неустойки,платени по същия договор; за връщане на част от лихви, платени по договор за заем от 18.07.2006 г. и за връщане на част от неустойки, платени по същия договор. Твърдението в исковата молба е , че уговорките за плащане на лихвите и неустойките по двата договора били нищожни, защото накърнявали добрите нрави, като на това основание се иска връщане на част от тези вече платени лихви и неустойки по всеки от двата договора. В. съд е приел, че първоинстанционния съд е следвало да се произнесе самостоятелно по всяка една от различните претенции, а вместо това в диспозитива на решението се е произнесъл едновременно по четирите иска, като е присъдил една обща сума, като получена без основание при начална липса на основание. Изложил е съображения, че липсва правна кавалификация на тази обща сума, която ответникът е осъден да заплати. Пълната липса на правна квалификация на основанията за дължимост на сумите, предмет на отделните частични искове, необсъждането на самостоятелния и различен предмет на същите и последвалата липса в диспозитива на решението на правна индивидуализация на четирите съдебно предявени притезания е довело да процесуална невъзможност за инстанционна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Приел е, че съдът е разгледал непредявен иск, обезсилил е решението, и е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените четири обективно съединени иска.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: при предявен иск за неоснователно обогатяване по чл.55 ЗЗД поради начална липса на основание, ако в исковата молба ищецът е заявил нищожност на няколко потенциални основания, които ще бъдат посочени евентуално в отговора на исковата молба, колко иска следва да се приеме че са предявени; когато първоинстанционния съд неправилно е квалифицирал предявения иск, това води ли до недопустимост на решението и то следва ли да бъде обезсилено, или съдът следва да даде правилната квалификация и да се произнесе по същество, и може ли при иск по чл.55, пр.1 ЗЗД при начална липса на основание, поради нищожност на основанието, съдът преюдициално да се произнесе по нищожността, без да е налице предявен иск за това. Поддържа се, че по тези въпроси даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в постановени по реда на чл.291 ГПК решения на ВКС. Сочи като основание за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По искането за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав намира следното:
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените процесуалноправни въпроси имат отношение към редовността на исковата молба, което е свързано с допустимостта на обжалваното въззивно решение, а според ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
На жалбоподателят следва да бъде указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса, за разглеждане на касационната жалба, в размер на 520 лв., като в противен случай жалбата ще бъде върната.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 19.04.2013 г. по гр.д. № 252/2013 г. на Пловдивския апелативен съд.
Указва на В. Т. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520 лв.
След представяне на документ за внасяне на държавната такса, делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :