4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
гр. София, 03.11. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Д. гр.д. № 5167/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Бургаския окръжен съд № 1170 от 11.05.2015 г. по ч.гр.д. № 750/2015 г., с което е потвърдено разпореждане № 28 859 от 10.11.2014 г. по гр.д. № 6961/2013 г. на Бургаския районен съд, с което е върната исковата молба на Ф. Г. Я. от [населено място] и е прекратено производството по гр.д. № 6961/2013 г. по описа на Бургаския районен съд.
Недоволен от определението, жалбоподателят Ф. Г. Я. от [населено място], представляван от адв. Д. С. от АК – В., го обжалва в срок, като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено. Към частната касационна жалба е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което се сочи, че обжалваното определение е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане за връщане на исковата молба като нередовна и прекратяване на производството по делото, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото по исковата молба на Ф. Г. Я., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 2 и чл. 127, ал. 1, т. 4 и ал. 2, вр. с чл. 128, т. 2 ГПК, Бургаският районен съд е постановил законосъобразно разпореждане. Приел е, че по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на ответника А. М. Х., че ищецът е собственик на недвижим имот, както и за осъждането му да предаде владението върху този имот с идентификатор № 07079.1.1085, находящ се в [населено място],[жк], м. „Кьошето” с площ 3 134 кв.м., производството по исковата молба многократно е оставяно без движение, като са давани указания на ищеца – за представяне на доказателства, за снабдяване с книжа, за издаване на съдебни удостоверения, за вписване на исковата молба, като районният съд е изпълнил точно и правилно задълженията си по администриране на исковата молба, давайки на ищеца допълнителни възможности за отстраняване на констатираните нередовности чрез продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, а страната е била уведомена за последиците от неизпълнението. Изложени са съображения, че в последно продълженият срок, изтекъл още на 26.05.2014 г., не са представени писмените доказателства, за които ищецът се е снабдил със съдебни удостоверения, не е представен препис от вписана искова молба, нито е поискано ново продължаване на срока, поради което въззивният съд е счел като законосъобразно връщането на исковата молба съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК и е потвърдил първоинстанционното разпореждане като правилно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е изложен материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на делото, който да е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Условие за разглеждане на частната жалба от касационната инстанция по същество е касационното обжалване да е допуснато, което е обвързано с поставен от частния касатор правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен в предмета на спора и неговото разрешаване да е обусловило крайният резултат на спора. В този смисъл са дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 и жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точно формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвания съдебен акт, тъй като ВКС не е задължен да го изведе от изложението на частната касационна жалба, но може само да го уточни или конкретизира. За да се допусне касационно обжалване на въззивното определение, следва по посочения материалноправен или процесуалноправен въпрос, съдът: 1/ да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, 2/ да е разрешаван противоречиво от съдилищата или 3/ да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, на което основание в случая се позовава жалбоподателят. Съобразно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г., постановено по тълк. дело № 1/2010 г., хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице в случаите, когато съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение /определение/ и е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
В разглеждания случай жалбоподателят не е посочил правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, а е изложил общи твърдения за отказ от правосъдие и корупционни практики във връзка с администрирането на исковата молба, претенции за причинени вреди, които оплаквания, не са релевантни към производството по допускане на касационно обжалване. Следователно, в случая не е налице общото основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, тъй като въззивният съд е съобразил, че съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена като определя срок за това и при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. Съдържанието на исковата молба определя съдържанието на иска, поради което надлежното упражняване на право на иск следва да се извърши чрез редовна искова молба. Задължителното съдържание на исковата молба е въведено с цел валидно сезиране на съда и постановяване на краен съдебен акт по съществото на спора, предвид осъществяване на принципа, въведен с чл. 2 ГПК за дължимост на защита и съдействие. С оглед пълното изясняване и решаване на спора по заявените в исковата молба основания, следва същата да отговаря на изискванията за редовност съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК, като неспазването им, съставлява процесуална пречка за извършване на следващи съдопроизводствени действия по спора. В случая указанията на съда са законосъобразни и са дадени в съответствие с разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 ГПК. В тази връзка съобразно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 3/2009 от 19.07.2010 г. по тълк. дело № 3/2009 г. на ВКС, ОСГК, т. 3, при действието на правилата за проверка редовността на исковата молба по чл. 127 ГПК, респ. за необходимите приложения по чл. 128 ГПК и на установения принцип на служебното начало с чл. 7, ал. 1 ГПК, неизпълнението на изричното указание на съда за вписване на исковата молба по чл. 114 ЗС, в т. ч. и за съдебна делба, е основание за нейното връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Ето защо, като е потвърдил обжалваното разпореждане, въззивният съд е приложил точно закона, поради което не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 1170 от 11.05.2015 г. по ч.гр.д. № 750/2015 г. на Бургаския окръжен съд, по частна касационна жалба с вх. № 10801 от 15.06.2015 г. на Ф. Г. Я. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: