2
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
[населено място], 08.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 771 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. Г. К. от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. Д. от АК-Б., против определение № 423 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 367/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е върната касационната му жалба като процесуално недопустима против въззивно решение № ІІІ-186 от 22.12.2011 г. по в.гр.д. № 1972/2011 г. на Бургаския окръжен съд и е прекратено производството пред ВКС.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска и намира следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане касационната жалба и прекрати касационното производство, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК/изм. ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила 21.12.2010 г./, според която не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с цена на иска до 5000 лв., а в случая цената на предявения иск възлиза на 3 530 швейцарски франка, чиято левова равностойност към датата на предявяване на иска, посочена от ищеца [фирма] [населено място] е 4 709, 17 лв. Така посочената цена е приета от съда и в срока по чл. 70, ал. 1 ГПК въпросът не е повдиган служебно или по възражение на ответника. Съдът е приел, че касационната жалба е подадена срещу акт изключен от касационен контрол по силата на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Определението е правилно.
Жалбоподателят поддържа, че основния довод в касационната жалба е недопустимост на въззивното решение, поради което цената на иска в случая е без значение. Освен това твърди, че изменението на валутния курс е обективен факт, за който няма основание да бъде изключен от приложното поле на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Оплакването е неоснователно.
В случая са предявени два обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 2, пр. 1 КТ за сумата от 3 530 швейцарски франка, с левова равностойност 4 709,17 лв. и иск по чл. 221, ал. 2 КТ. В. съд е уважил иска с правно основание чл. 203,ал. 2, пр. 1 КТ за сумата от 3 530 швейцарски франка, с левова равностойност 4 709,17 лв. В случая тъй като цената на иска е под 5 000 лв., касационната жалба се явява процесуално недопустима с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е процесуална и поради това приложима незабавно към заварените от нея висящи производства, което означава, че всички процесуални действия по тези дела се извършват съобразно новите изисквания. Касае се до императивна по своя характер процесуална норма, съобразена в обжалваното определение с действащата към предявяване на касационната жалба редакция. Касационната жалба е насочена против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска за парично вземане под 5 000 лв./според чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК/ и правилно е приета като процесуално недопустима, тъй като по разпореждане на закона правото на касационно обжалване е погасено. В случая е без значение релевирания довод за недопустимост на въззивното решение, тъй като касационното обжалване е ограничено само от един установен от законодателя формален критерий – цената на иска/чл. 280, ал. 2 ГПК/, и едва когато той е налице съдът, се произнася и по реалните критерии за допускане на касационното обжалване, които се проверяват от ВКС – чл. 280, ал. 1 ГПК, в т.ч. относно допустимостта на въззивното решение. Неоснователно е оплакването, че присъдената сума е във валута и нейната левова равностойност към датата на постановяване на въззивното решение или към датата на подаване на касационната жалба е над 5 000 лв., тъй като за преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК, тези факти са без значение, тъй като посочената цена на иска 3 530 швейцарски франка, чиято левова равностойност към датата на предявяване на иска е 4 709, 17 лв., същата е приета от съда и в срока по чл. 70, ал. 1 ГПК въпросът за цената на иска не е повдиган служебно или по възражение на ответника.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 423 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 367/2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :