4
Определение на Върховния касационен съд IІІ г.о. Стр.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 151
С., 17.02.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д. № 149 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Димитрова Ч., подадена от адвокат Е. Димитрова срещу определение № 2550 от 12.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3921/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане на Софийски градски съд от 12.08.2013 г., с което е оставено без уважение искането й за освобождаване от заплащане на остатъка от дължимата държавна такса в размер на сумата 2 960 лв., по предявените по гр.д. № 5978/2013 г. на СГС искове. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства за семейно и имотно състояние, което довело до неправилно приложение на разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК.
В изложение към касационната жалба са поставени следните въпроси: притежаването на единствено жилище може ли да бъде източник на доходи и следва ли наличието на същото да се явява пречка за освобождаване на държавна такса; съставлява ли факта на наложени обезпечителни мерки върху имущество по реда на З. /отм./ основание за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради липса на достатъчно средства за заплащането й; съставлява ли факта на получаване на трудово възнаграждение основание за отказ от освобождаване от заплащане на държавна такса, ако тя е значително по-висока от възнаграждението. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Приложено е определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч.т.д. № 2492/2013 г. на ВКС, ІІ т.о.
По подадената частна касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК и е допустима.
За да постанови обжалваното определение Софийски градски съд е приел, че жалбоподателката не отговаря на изискванията на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на заплащане на държавна такса, тъй като притежава значително имущество, което е предмет на наложено обезпечение по реда на З. /отм./. Прието е, че наложената обезпечителна мярка не съставлява пречка молителката да обезпечи средства за заплащане на държавна такса, тъй като с разпоредбата на чл.23, ал.4, т.3 от посочения закон законодателят е предвидил възможност да поиска от съда, допуснал обезпечението, да разпореди извършването на плащане с имуществото, когато това е необходимо за заплащане на публичноправни задължения към държавата, каквото представлява и задължението за заплащане на държавна такса.
Поставеният в изложението въпрос – притежаването на единствено жилище може ли да бъде източник на доходи и следва ли наличието на същото да се явява пречка за освобождаване от заплащане на държавна такса, не е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за да приеме, че не са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване на молителката от внасяне на държавна такса. Така зададеният въпрос не покрива общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК вр. с т. 1 на ТР № 1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС – не е включен в предмета на спора, тъй като въззивният съд е приел, че материалното състояние на ищцата, включващо и имуществото върху което са наложени обезпечителни мерки позволява заплащането на държавната такса.
По въпроса – съставлява ли факта на наложени обезпечителни мерки по реда на чл.23 З. /отм./ върху имущество на молителя основание за освобождаване от заплащане на държавна такса, поради липса на достатъчно средства , също не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Преценката налице ли са предпоставки за освобождаване от внасяне на държавна такса, както е прието в задължителната практика на ВКС, включително и в приложеното определение, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК се извършва въз основа на доказателствата за имущественото състояние на лицето, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото. В. съд не е агрументирал извода си, че не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса в противоречие с цитираното определение. Факта на притежаване на имущество на значителна стойност е установен от съда при налагане на обезпечителни мерки по З. /отм./, и законът предвижда възможност от това имущество да се заплащат публичноправни задължения.
По въпроса – задължен ли е съдът да направи преценка за съответствие на материалното състояние на молителя с размера на държавната такса също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изпълнение на това задължение съдът е извършил такава преценка позовавайки се на възможността молителката да се възползва от предоставеното й в разпоредбата на чл.23, ал.4, т.3 З. /отм./ право.
Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2550 от 12.11.2013 г. по ч.гр.д. № 3921/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: