5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
[населено място], 09.04. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1793 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски апелативен съд № 2524 от 29.11.2012 г. по ч.гр.д. № 4303/2012 г., с което е потвърдено разпореждането от 03.10.2012 г. по гр.д. № 9203/2012 г. на Софийски градски съд, ГО, V гр. с-в, с което е върната исковата молба на С. Т. К. от [населено място] срещу Р. А. Ч. и Т. С. К., и двамата от [населено място], поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Недоволен от определението на САС е жалбоподателят С. Т. К. от [населено място], който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено. В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК като правни въпроси, значими за изхода на спора, решени в обжалваното определение, жалбоподателят е посочил въпросите, а именно – при иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване на извършено припознаване на дете, следва ли да се назначава особен представител на малолетното дете, при условие, че то се представлява от законния си представител – майката, както и дали невнасянето на депозит за особен представител представлява нередовност на исковата молба по см. на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 29, ал. 2 ГПК, с твърдението, че решаването на тези правни въпроса е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно разпореждане намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на С. Т. К., поради неотстраняване в срок на нередовностите й на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд – Софийски градски съд е постановил законосъобразно разпореждане. Приел е също така, че предвид предявеният иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване на припознаването на ответника Т. С. К., [дата на раждане] от ищеца като извършено при заплаха и предвид недееспособността на този ответник и обстоятелството, че законните му представители са противопоставени страни – ищец и ответница в производството по делото и с оглед гарантиране в максимална степен интересите на детето, съдът законосъобразно е приел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на разноски на ищеца. Указанията за внасяне на възнаграждение на назначения особен представител в размер на 150 лв., законосъобразно са дадени по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. Тази разпоредба в случая е приложима доколкото невнасянето на възнаграждението препятства движението на делото, тъй като участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия по спора. Следователно, при необходимост съдът би могъл да приложи и чл. 129, ал. 2 ГПК и да даде възможност на ищеца да внесе определеното от съда адвокатско възнаграждение, след което особеният представител да бъде определен по реда на ЗПП. В случая ищецът не е изпълнил указанията на съда в дадения срок да внесе определения депозит, поради което законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК и исковата молба е върната като нередовна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставените от жалбоподателя правни въпроси, а именно – при иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване на извършено припознаване на дете, следва ли да се назначава особен представител на малолетното дете, при условие, че то се представлява от законния си представител – майката, както и дали невнасянето на депозит за особен представител представлява нередовност на исковата молба по см. на чл. 129, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 128, т. 2 и чл. 29, ал. 2 ГПК, са от значение за изхода на делото, но решаването им не е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Това е така, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че когато е предявен иск с правно основание чл. 67 СК за унищожаване на припознаване и ответник е малолетното дете, а законните му представители са противопоставени страни – ищец и ответница, то за да се охранят в най-пълна степен интересите му, тъй като е налице противоречие в интересите на представител и представляван, с разпореждане на съда му се назначава особен представител при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК, като в случая съдът определя кой ще поеме първоначалните разноски затова. Тъй като участието на особен представител на малолетното дете в производството по иск с правно основание чл. 67 СК е задължително, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, защото до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия по спора. Действително, невнасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответник по иска, не е сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Но съгласно чл. 101 ГПК съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия и указва на страната в какво се състои нередовността и как тя може да бъде отстранена като определя срок затова и при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено. В случая именно защото участието на особен представител на малолетното дете в производството по чл. 67 СК е задължително, невнасянето на възнаграждението му препятства движението на делото, тъй като до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствените действия по спора, е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и след като в указания срок указанията на съда не са изпълнени е приложима и разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК за връщане на исковата молба като нередовна. Или така, както са формулирани, поставените правни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие със закона, поради което не е налице посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обуславящ изхода на делото, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящия случай.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение № 2524 от 29.11.2012 г. по ч.гр.д. № 4303/2012 г. на Софийски апелативен съд, ГО, І състав, по частна касационна жалба с вх. № 12664 от 21.12.2012 г. на С. Т. К. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :