4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 276
С., 21.02.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на дванадесет и девети януари, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 7299 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. Д., срещу въззивно решение № 1532 от 30.08.2013г., постановено по в.гр.д. № 2485/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 4841 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 7014/2012 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен иска по чл.225, ал.1 КТ за разликата над 3825 лв. до 4590 лв. и в тази част е постановено друго, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н. А. К. и тази разлика, в останалата обжалвана част решението е потвърдено, както и решение № 472 от 22.05.2013 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросите относно задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и да направи свои фактически изводи по съществото на спора; за законосъобразността на заповедта, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ когато в нея не са посочени липсващите качества и задължението на съда да се произнесе по този въпрос; дължи ли се обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, когато работодателят по своя инициатива е отменил заповедта за уволнение; необходимо ли е моментът на узнаване на заповедта да е удостоверено с писмен документ. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение на поставените въпроси е в противоречие с установената съдебна практика. Приложени са съдебни решения.
Ответницата по касационната жалба Н. А. К. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Т. Ф. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. След преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира следното:
С обжалваното решение са уважени предявените от Н. А. К. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 93/9.03.2012 г. на директора на дружеството на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „консултант продажби-нови автомобили” и за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
За да постанови този резултат въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционния съд, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание – чл. 328, ал.1, т.5 КТ, по съображения, че работодателят не е доказал законността на уволнението, предвид твърдението му, че е отменил тази заповед, тъй като не била мотивирана. Приел е, че издадената по реда на чл.344, ал.2 КТ заповед не е произвела правно действие, тъй като по делото не е установено, тя да е достигнала до знанието на ищцата, преди депозиране на исковата молба. В обобщение е възприел изложените съображения, че исковете по чл.344, ал.11 т.1 и т.2 КТ са основателни, както и искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ като е приел, че се дължи обезщетение за целия шестмесечен период по чл.225, ал.1 КТ, в който по делото е установено, че ищцата е останала без работа.
По въпроса – качествата, които липсват на работника или служителя, за да изпълнява работата си, може ли бъдат посочени освен в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и в друг документ, към който заповедта препраща, и който е сведен до знанието на работника или служителя не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Според установената съдебна практика по приложението на чл.328, ал.1, т.5 КТ заповедта за уволение трябва да съдържа липсващите качества на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Касае се до липса на професионални знания, умения, навици, необходими за ефективно изпълнение на трудовата функция. Работодателят следва да посочи, кои качество липсват на работника или служителя, за да е възможна проверката, дали тези качества в действителност са необходими и дали те наистина отсъстват у работника или служителя. Липсващите качества може да бъдат посочени, както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника или служителя документ. В настоящия случай посоченото в предизвестието „неефективно изпълнение на работата” и в заповедта „непостигане на поставените цели и неефективно изпълнение на работата” не сочи на липса на качества. По делото не е установено те да са посочени в друг документ, доведен до знанието на ищцата, поради което даденото разрешение от съда, че заповедта е незаконосъобразна е в съответствие с трайната практика.
По въпроса- допустимо ли е служителят да претендира обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, при условие че работодателя по своя инициатива е отменил заповедта за уволнение по реда на чл.344, ал.2 КТ не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В случая съдът е приел, че заповедта по чл.344, ал.2 КТ не е произвела правно действие, тъй като не е достигнала до знанието на ищцата.
По въпроса – какво е значението на момента на узнаване на заповедта за отмяна на уволнението към обезщетението по чл.225, ал.1 КТ също не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като съдът е приел, че тази заповед не е проявила правно действие. Този въпрос не е обусловил решаващите изводи на съда и затова по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По въпроса необходимо ли е моментът на узнаване на заповедта за отмяна на заповедта за уволнение да е удостоверен с писмени доказателства също не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не е установено тази заповед да е доведена до знанието на ищцата, преди депозиране на исковата молба, а не че този факт се установява само с писмени доказателства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.9, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответната страна следва да се заплатят направените разноски по делото в размер на 525 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1532 от 30.08.2013г., постановено по в.гр.д. № 2485/2013 г. на Пловдивския окръжен съд.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Н. А. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица]- партер, адв. Т. Ф. направените разноски за касационната инстанция в размер на 525 лв.
Определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: