4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 615
гр.С., 3.05..2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. N 6 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Федерация на научно-техническите съюзи в България”, [населено място], подадена от пълномощника адвокат Д. срещу въззивно решение от 30.05.2011г. по гр.д.№ 5957/2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 18.02.2010 г. по гр. д. № 13750/2009г. на Софийски районен съд, с което е осъден Столичен дом на науката и техниката, [населено място] да предаде на жалбоподателя държането на следните имоти: 4 учебни зали и 11 служебни канцеларии, както и да заплати направените разноски по делото, и е постановено ново, с което искът е отхвърлен.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че съображението на въззивния съд относно сключеният между страните договор, че не е за наем е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, която приема за наемен договор, такъв при който наемателят предоставя своя вещ за временно ползване срещу задължение на наемателя да заплаща уговорена наемна цена. В случая според жалбоподателя са налице посочените реквизити и договорът е наемен. Поддържа се, че изводът на въззивния съд за наличие на ненаименован договор е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложени са копия от съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба – Столичен дом на науката и техниката, [населено място] чрез адвокат В. Н. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Представените съдебни решения постановени по административни дела не формират противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а останалите са неотносими към настоящото дело.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за допустима.
За да отмени решението на първоинстанционния съд, с което Столичен дом на науката и техниката е осъден да предаде владението на недвижими имоти, описани в исковата молба на жалбоподателя и отхвърли иска, въззивният съд е приел, че по сключения на 25.05.1995 г. между страните договор на ответника като член на “Ф. на научно-техническите съюзи в България” е предоставено за стопанисване и управление безвъзмездно общофедеративно имущество, като с договора е определен размера на членския внос на ответната страна за всяка година, наименован като отчисления в допълнителните споразумения и разменената кореспонденция, преди сключване на договора. Тълкувайки разпоредбите на договора, допълнителните споразумения, разпоредбите на Правилника за управление на общофедеративното имущество, средства и фондове на “Федерация на научно-техническите съюзи в България” от 1996 г. до 2002 г. съдът е стигнал до извода, че на членовете на федерацията се предоставя безвъзмездно ползване на материално-техническата база на федерацията за реализиране на техните цели и финансовата им издръжка. Приел е, че това не сочи на сключен между страните наемен договор с предмет посоченото общофедеративно имущество, доколкото в него се урежда ползването на това имущество от федеративен член и финансовите отношение относно членския внос на този член.
В изложение за допускане на касационно обжалване не е поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за решаващите изводи на съда и по отношение на който да е налице една от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Оплакването на жалбоподателя, че неправилно въззивният съд приел договора като ненаименован, а не договор за наем, каквито са били твърденията му в инстанциите решаващи спора по същество не обосновава допустимост на касационно обжалване, тъй като то касае обосноваността на изводите на съда за да приеме, че договорът не е за наем. Необосноваността на решението е основание за неговата отмяна в хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Освен това понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища, поради което и приложените копия от съдебни решения на административни съдилища не могат да обосноват приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Вторият довод в изложението е относно незаконосъобразността на извода на въззивния съд, че сключения между страните договор е ненаименован. Този довод също е свързан с обосноваността на атакувания съдебен акт, което както вече се посочи е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Представената съдебна практика е досежно алеаторния договор, който е ненаименован. Дадените разрешения в посочените от жалбоподателя решения на състави на Върховния касационен съд, като основание за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, се явяват неотносми към конкретния спор. От съдържанието им се установява, че се касае до сключени алеаторни договори, какъвто не е договорът, предмет на настоящия правен спор.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ допуска касационно обжалване на въззивно решение от 30.05.2011г. по гр.д.№ 5957/2010г. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :