3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1114
[населено място], 18.10.2011 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 687 описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. от [населено място] срещу въззивно решение № 142 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 7456/2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 23524/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу Национална компания “Железопътна инфраструктура” [населено място] иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 13 310 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди за периода 1.03.2004 г. до 31.12.2004 г. в резултат на незаконно прекратяване на трудовото му правоотношение, извършено със заповед № 119/7.02.2002 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, че въпроса за оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Цитирани са решения на състави на ВС и СГС.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна- Национална компания “Железопътна инфраструктура” [населено място] изразява становище, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховния касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от П. Г. П. срещу Национална компания “Железопътна инфраструктура”, [населено място] иск с правно основание чл.49 ЗЗД е отхвърлен. Приел е, че отговорността на работодателя за претърпени имуществени загуби от незаконно уволнение е лимитирана във времево и съдържателно отношение- чл.344, ал.1,т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ. За обезщетяването и на други вреди, ищецът е възможен кредитор, но длъжник по това вземане е субект, различен от ответника- длъжностно лице, което в упражнение на работодателски правомощия е издало незаконната заповед за уволнение /чл.45 ЗЗД/, както и че качеството на ищеца на кредитор и по деликтното вземане обективно е изключено, тъй като работата му по друго трудово правоотношение прекъсва причинно-следствената връзка.
Настоящия съдебен състав намира, че не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос за оборване на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил решаващият извод на съда, че предявения иск е неоснователен. Решаващите му мотиви са, че отговорността на работодателя за имуществени вреди от незаконно уволнение е лимитирана от законодателя – в размер на шестмесечното трудово възнаграждение- чл.225, ал.1 КТ. Върховният касационен съд е последователен в практиката си, че при незаконно уволнение работодателят дължи обезщетение за имуществени вреди в размер, определен от специалния закон – КТ. При наличие на изрична разпоредба – чл.225, ал.1 КТ, работникът или служителят не може да разшири обема на отговорността му чрез предявяване на иск на общо основание- чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Поставеният въпрос за тежестта на доказване при оборване на законовата презумпция по чл.45, ал.2 ЗЗД не обосновава приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за изхода на делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество, а в случая искът не е отхвърлен по съображения свързани с тежестта на доказване при оборване на презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът в настоящия състав намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 142 от 10.01.2011 г. по гр.д.№ 7456/2010 г. на Софийски градски съд, по касационната жалба на П. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: