5
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 849
[населено място], 26.11. 2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 6521 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение № 2371/18.09.2014 г. на Бургаския окръжен съд, Пети въззивен състав, по ч.гр.д. № 1656/2014 г., с което като е потвърдено определение от 18.07.2014 г. по гр.д. № 1863/2007 г. на Бургаския районен съд, е оставена без уважение молбата на Е. А. А. от [населено място] за освобождаване от заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решението по извършване на делбата.
Недоволен от определението на БОС е жалбоподателят Е. А. А. от [населено място], който чрез пълномощника си адв. Е. М. от АК-Б. го обжалва в срок с частна жалба, с искане да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и той освободен от внасяне на държавна такса за въззивното производство по делото, на основание чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на спора, а именно – следва ли да се съобразява размера на дължимата държавна такса при преценка на искането за освобождаване от плащането й с оглед непрепятстване на достъп до правосъдие и следва ли да се съобразява като доход начислявано и дължимо от работодателя трудово възнаграждение, което обаче не е заплатено, за които твърди, че разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и развитие на правото – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса по чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, за оставяне без уважение молбата на касатора по чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ за освобождаване от внасяне на дължимата държавна такса за въззивното производство по делото, е прието, че не са налице основанията по чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм.//чл. 83, ал. 2 ГПК/ – липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса по делото за въззивното производство, тъй като молителят се намира в млада и трудоспособна възраст, не сочи здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността за реализиране на доходи, същият работи като управител към Националната асоциация по велосипедизъм като размерът на трудовото му възнаграждение е от 1 800 лв. месечно, като обстоятелството, че от м. април 2013 г. то не му е изплащано, поради финансови затруднения, не е основание да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивното производство. Съдът е приел, че в случая при преценка на предпоставките по чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ се взема предвид единствено материалното състояние на страната, но не и размерът на дължимата държавна такса, която се определя с оглед на материалния интерес, като в случая молителят освен, че реализира добри доходи от трудово възнаграждение, той притежава и недвижимо имущество, от което могат да се реализират доходи, в резултат на което е приел, че не са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./ за освобождаването му от заплащане на дължимата държавна такса за въззивното производство както изцяло, така и частично.
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По обуславящите изхода на спора правни въпроси, свързани с приложението на чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, респ. чл. 83, ал. 2 ГПК е налице трайно установена съдебна практика, в т. ч. и задължителна, основания за промяна на която в случая не са налице. В постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК актове – определение № 567 от 29.10.2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 547/2009 г., определение № 411 от 09.08.2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. по ч.гр.д. № 326/2011 г., е прието, че при произнасянето по молбата следва да бъдат преценявани критериите по чл. 83, ал. 2 ГПК, които включват материалното и имуществено състояние на лицето, неговото семейно положение, здравословното състояние, трудова заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, относими към възможността му да заплати дължимите такси и разноски по производството по делото. Така както са формулирани двата правни въпроса от частния касатор същите се отнасят до фактическата преценка на съда при спазване на горепосочените критерии да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите изцяло или частично. В тази връзка следва да се посочи, че в случая въззивният съд е съобразил предпоставките за приложението на чл. 63, ал. 1, б.”б” ГПК/отм./, в съответствие с утвърдената съдебна практика, съгласно която съдът извършва преценка налице ли са предпоставки за освобождаване от такси и разноски въз основа на доказателствата за имуществено състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на такси и разноски за производството по делото. Въпрос на фактическа преценка на съда при спазване на тези критерии е да приеме за установено дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите в цялост или частично. В настоящия случай в съответствие с тази практика съдът е извършил преценката налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса за въззивното производство, вземайки предвид, че той е в млада и трудоспособна възраст, не сочи здравословни проблеми, които да възпрепятстват възможността за реализиране на доходи, същият работи като управител към Националната асоциация по велосипедизъм като размерът на трудовото му възнаграждение е от 1 800 лв. месечно, като обстоятелството, че за известен период от време то не му е изплащано, поради финансови затруднения на асоциацията, не е основание да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивното производство, още повече, че той разполага и с недвижимо имущество, от което може да реализира доходи и е преценил при тези данни, че в рамките на финансовите му възможности е да плати дължимата държавна такса за въззивното производство по делото.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 2371/18.09.2014 г. на Бургаския окръжен съд, Пети въззивен състав, по ч.гр.д. № 1656/2014 г., по частна касационна жалба с вх. № 16904/13.10.2014 г. на Е. А. А. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :