О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 833
[населено място], 21.11..2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 6180/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13727 от 12.08.2014 г. на Р. В. С. от [населено място] срещу решение № 740 от 11.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 474/2014 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане молбата й, с която се иска тълкуване на мотивите на решение № 33 от 15.05.2014 г. по в.гр.д. № 474/2014 г. на Окръжен съд – Бургас, като недопустима. Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното решение по съображения, изложени в частната жалба.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери съдебния акт, чиято отмяна се иска и намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да остави без разглеждане молбата за тълкуване на въззивното решение от 15.05.2014 г., въззивният съд е приел, че подадената молба за тълкуване на мотивите на решението, е процесуално недопустима, тъй като тълкуване по чл. 251 ГПК е допустимо само на влезли в сила съдебни решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив и води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. С решението, чието тълкуване се иска, въззивният съд е потвърдил решение № 1768 от 25.10.2013 г. на Районен съд – Бургас по гр. д. № 10996/2012 г., с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за обявяване на сключения договор за ипотека за недействителен, както и евентуалния иск с правно основание чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД за обявяване за относително недействителен на същия договор.
Решението е правилно.
Производството по тълкуване на решенията е уредено в чл. 251 ГПК. На тълкуване подлежат влезлите в сила решения, които са неясни във връзка с правните последици които пораждат, а именно: да бъде зачетена силата на пресъдено нещо, да бъде проведено принудително изпълнение, да се приложат конститутивните последици на решението. Целта на тълкуването е отстраняване и преодоляване на допуснати неясноти в решаващата воля на съда, с оглед обезпечаване на правилното му прилагане, тъй като съгласно чл. 297 ГПК влезлите в сила решения имат задължителна сила. Тълкуването не обхваща доказателствата, нови факти и приложимия закон. Жалбоподателката е поискала да бъде отменено решението, с което е оставена без разглеждане молбата й за тълкуване на постановеното по делото въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД и евентуално предявеният иск с правно основание чл. 135, ал. 1 и 3 ЗЗД. Твърденията в частната жалба за наличие на неяснота, двусмислие и противоречие, както и отказ от правосъдие са неоснователни. Правилно въззивният съд е приел, че обстоятелството, че първоинстанционният съд не е спрял производството по делото до приключване с влязъл сила съдебен акт на друго дело, което ще има значение за правилното решаване на спора, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не е основание да се приеме, че се налага тълкуване на постановеното решение, тъй като въззивният съд е проверил правилността на това процесуално действие и в мотивите на въззивното решение е уточнил, че към датата на подаване на въззивната жалба, решението по гр. д. № 8295/2012 г. на Бургаския районен съд е влязло в сила, поради което са отпаднали процесуалните пречки по хода на делото, още повече, че изводите на съда по посочения преюдициален спор съвпадат с решаващите изводи по обжалваното първоинстанционно решение. В случай, че отказът за спиране на производството по делото е бил незаконосъобразен и е съставлявал съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е следвало да го отмени и да пререши спора, с оглед изясняване на всички факти и обстоятелства. Посочените в частната жалба пороци не могат да бъдат проверени в производството по тълкуване на влязло в сила решение по чл. 251 ГПК, тъй като същите представляват общи касационни оплаквания, основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Като е обсъдил всички доводи, посочени от жалбоподателката във въззивната жалба, въззивният съд е постановил ясно и ненуждаещо се от тълкуване съдебно решение, а молбата за тълкуване на мотивите му като недопустима, правилно е оставена без разглеждане с обжалваното решение.
Предвид изложеното, подадената частна жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 740 от 11.07.2014 г., постановено по в.гр.д. № 474/2014 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на Р. В. С. от [населено място], с която се иска тълкуване на мотивите на решение № 33 от 15.05.2014 г. по в.гр.д. № 474/2014 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: