5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 289
С., 29.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 1210 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Б., приподписана от пълномощника й адвокат Е. П. срещу въззивно решение № 217 от 28.04.2011 год. по гр.д. № 1267/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 523 от 12.11.2010 г. по гр.д. № 341/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу Възпитателно училище интернат “А. У.” [населено място] искове за заплащане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД за неимуществени вреди, причинени й в резултат от престъпленията извършени от непълнолетния ученик в същото училище О. Ч. на 17.04.2005 г. в размер на по 50 000 лв. за вредите от всяко едно от деянията за които е осъден с влязла в сила присъда по нохд.№ 1147/2006 г. на Пазарджишкия окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 17.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта за разноските.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по материалноправни въпроси, които са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона.
В писмения отговор на касационната жалба ответната страна Възпитателно училище интернат “А. У.”, [населено място], чрез пълномощника си адвокат Г. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявените от жалбоподателката срещу В.”А. У.”, [населено място] искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди, причинени от престъпления извършени от О. Ч. на 17.04.2005 г., за които е осъден с влязла в сила присъда Пловдивският апелативен съд е приел, че по време на извършване на престъпленията Ч., който е бил възпитаник на интерната се е намирал в разрешен градски отпуск. Разрешаването на отпускът е станало по установения за това ред, поради което липсва пряка причинна връзка между даденото разрешение и деликта, както и между поведението на възпитателя П., който е бил дежурен в деня, за който на Ч. е разрешен отпускът, както и на който и да било друг служител в интерната, за което да бъде ангажирана отговорността на последния по чл.49 ЗЗД за причинените на жалбоподателката вреди от извършените от Ч. престъпления.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по въпроса за предпоставките, при наличието на които следва да се ангажира отговорността на възложителя на работа, какъвто е интернатът по чл.49 ЗЗД. Поддържа се, че в постановеното въззивно решение този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС- ППВС №7/58 г и ППВС № 9/66 г., в които е прието, че отговорността по посочената правна норма е за чужди виновни противоправни действия, че тя има обезпечително-гаранционна функция, че тази отговорност възниква когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената му работа.
Не е налице хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросът така както е поставен касае фактическият състав на чл.49 ЗЗД, при наличие на който се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД.
За да се ангажира отговорността по чл.49 ЗЗД са необходими следните предпоставки: вреди причинени на пострадалия, те да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил работа и същите да са настъпили при или по повод изпълнението на работата, и този комуто е възложена работата да има вина за причинените вреди. Отговорността на работодателя /възложителя на работа/ по чл.49 ЗЗД е обективна, невиновна отговорност. От разпоредбата на посочената правна норма следва, че за да се търси отговорност за чужди противоправни действия, от този който е възложил другиму някаква работа, то увреждането трябва да е станало от лицето на което е възложена работата, при и по повод на нейното изпълнение. В случая въззивният съд е приел, че не е установено виновно поведение на служители в интерната, което да е в причинна връзка с извършените от Ч. престъпления, за да се ангажира гаранционно – обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД на самия интернат. Даденото от съда разрешение на поставения въпрос не е в противоречие с трайно установената практика, включително и с цитираната от жалбоподателката, че който е възложил на другиго някаква работа, отговаря за вредите причинени от него, при или по повод изпълнението на тази работа. Останалите оплаквания касаят правилността на въззивното решение относно приетото, че не е установено виновно поведение на дежурния възпитател, както и на други служители на интерната разрешили на Ч. т.н. “градски отпуск”, което е основание за обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК.
В изложението се поддържа, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за отговорността на ответната страна. Приетото в обжалваното решение, че В. не е отговорен по чл.49 ЗЗД за причинените на жалбоподателката вреди влизало в противоречие с приетото в решение № 423 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 204/2010 г. на САС, че възложител на работата по повод изпълнението на която са причинени вредите на Б. е интернатът, а не Министерство на образованието, науката и младежта.
Не е налице твърдяното противоречиво разрешаване на въпроса относно пасивната материалноправна легитимация. М. легитимация предпоставя съществуващо правоотношение, при което едната страна е носител на субективното право, а другата на правното задължение. Липсата на материалноправна легитимация има за последица отхвърляне на иска. В цитираното решение съдът е приел, че не следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД на министерството, тъй като то не е работодател на служителите на интерната, от чиито противоправни действия жалбоподателката твърди, че е претърпяла претендираните вреди. В обжалваното решение е прието, че разрешаването на отпуск не е в причинна връзка с извършените противоправни деяния от О. Ч., в резултат на които са настъпили вредите, т.е. не е установено виновно поведение на никой от служителите на интерната, поради което исковете по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД срещу интернатът са отхвърлени.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли да носят отговорност служителите на интерната за това, че са пуснали ученика Ч. в градски отпуск предвид факта, че именно поради тяхното разрешение за този отпуск той е извършил престъплението спрямо жалбоподателката, както и по въпроса за задължението на възпитателите да упражняват непрекъснат денонощен контрол над всички ученици, което в случая не е изпълнено от възпитателите.
Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. когато се касае за приложение на разпоредба по която липсва съдебна практика, или се налага изоставяне на създадена непротиворечива съдебна практика, или когато приложимата разпоредба е неясна и се налага нейното тълкуване. В случая на поставените въпроси е даден отговор в обжалваното решение, а тези въпроси касаят съществото на спора и са свързани с правилността на изводите на въззивния съд, че не следва да се ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на ответния интернат, тъй като по делото не е установено виновно поведение на никой от възпитателите на интерната, което да е причинило вредите на жалбоподателката. Или, изводът на въззивния съд, че след като не са налице всички предпоставки от фактическия състав по чл.49 ЗЗД, то предявените искове са неоснователни е относим към правилността на решението, което е основание за обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото на ответната страна следва да се присъдят направените разноски за касационното производство, които видно от представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 2750 лева.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 217 от 28.04.2011 год. по гр.д. № 1267/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Осъжда Т. И. Б., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на Възпитателно училище интернат “А. У.”, [населено място], обл. П. направените разноски за касационното производство в размер на 2750 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :