О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 826
[населено място], 20.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч. гр. д. № 6322/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд от 26.05.2014 г. по ч.гр.д. № 7022/2014 г., с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма], [населено място] срещу разпореждане от 13.03.2014 г. на Софийски районен съд, 78 състав, с което е върната въззивната жалба срещу постановеното решение на 20.02.2014 г. по гр. д. № 38109/2013 г. като просрочена.
Недоволен от определението, жалбоподателят [фирма], [населено място], го обжалва в срок, като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба В. Г. Л. от [населено място] не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, частният касатор сочи, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Поставеният правен въпрос е – когато съдът изпрати съобщение относно постановяване на решение, въпреки, че в закона няма такова задължение, а решението се обявява по друг предвиден в закона начин – напр. по реда на чл. 315, ал. 2 ГПК, възниква ли възможност за обжалване, считано от получаване на съобщението на основание чл. 62, ал. 3, вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК. Позовава се на съдебна практика на ВКС, както следва: определение № 14 от 13.01.2011 г. по ч.гр. д. № 511/2010 г. на ВКС, II г.о.; определение № 664 от 23.11.2009 г. по гр. д. № 664/2009 г. на ВКС, IV г.о. и определение по ч. гр. д. № 2242/2008 г. на ВКС, I г.о. Излагат се аргументи, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е изясняване на възможността за обжалване на решението, постановено по реда на бързото производство, считано от получаване на съобщението на основание чл. 62, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за връщане на въззивната жалба като просрочена, намира, че то подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния жалбоподател и обстоятелствата по делото, съдът намира че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал въззивната жалба на [фирма] срещу първоинстанционното решение, поради просрочие първостепенният съд е постановил законосъобразно разпореждане. Приел е, че първоинстанционното решение е постановено в производство по глава 25 ГПК – „Бързо производство” и в съдебно заседание на 06.02.2014 г., в което е даден ход по същество, съдът е посочил датата, на която ще обяви решението си – 20.02.2014 г., като тази дата е спазена, при което срокът за обжалване се определя по правилата на чл. 315, ал. 2 ГПК, т.е. от деня, в който съдът е обявил, че ще се произнесе, в случая – 20.02.2014 г. Началото на този срок е бил обявен и в самото решение, като съобщението, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него, е получено от жалбоподателя на 10.03.2014 г. С оглед на това е прието, че срокът за въззивно обжалване е започнал да тече на 20.02.2014 г. и е изтекъл на 06.03.2014 г., работен ден, а подадената на 12.03.2014 г. въззивна жалба е просрочена и подлежи на връщане.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, но той е решен от въззивния съд в съответствие с установената по реда на чл. 292 ГПК съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 12/2012 г. от 11.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, постановено по тълк. дело № 12/2012 г. съгласно която срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. Именно в съответствие с това разрешение въззивният съд е приел в обжалваното определение, че в случая първоинстанционният съд на основание чл. 315, ал. 2 ГПК е посочил, че ще обяви решението си на 20.02.2014 г., на която дата това е сторено и от която тече двуседмичният срок за въззивно обжалване, който е изтекъл на 06.03.2014 г. В. жалба е подадена на 12.03.2014 г., след изтичане на законоустановения срок за въззивно обжалване, поради което с разпореждане от 13.03.2014 г. е върната като просрочена. Изпратеното съобщение до жалбоподателя [фирма], с което му е връчен препис от решението на основание чл. 7, ал. 2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за подаване на жалба. Основания за промяна на началния момент на срока за подаване на въззивна жалба, не са налице, тъй като не са изпълнени нито една от хипотезите на въведените в диспозитива на тълкувателното решение изключения, а именно: изпращане на препис от решението с други указания или решението да е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК.
Тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК, която е съобразена от въззивния съд в обжалваното определение, в случая е изключено приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, поради което,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 26.05.2014 г. по ч.гр.д. № 7022/2014 г. на Софийски градски съд, IV – А въззивно отделение, по частна касационна жалба с вх. № 80908 от 30.06.2014 г. на [фирма] [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: