4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
[населено място], 14.02.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1168 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] дол подадена чрез адв. М. О. срещу въззивно решение от 30.03.2011 г. по гр.д.№ 153/2011 г. на Кюстендилския окръжен съд в частта, с която на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Д. Б. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност “началник СБД” с място на работа Ц.- Б. дол при [фирма], [населено място] дол.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът Мини [фирма], [населено място] дол изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Ответникът Д. Б. Д. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, намира същата за процесуално допустима.
За да отмени решението на Дупнишкия районен съд в частта, с която Д. Б. Д. е възстановен на заеманата до уволнението длъжност “началник СБД” в Ц. – Б. дол при Мини [фирма]- в несъстоятелност, [населено място] дол, Кюстендилският окръжен съд е приел, че работодател на ищеца е [фирма], [населено място] дол съгл. чл.123, ал.2 КТ. По силата на договор за наем от 9.06.2006 г. Ц. обогатителна фабрика, към която е работил ищецът преди уволнението е отдадена под наем от Мини [фирма], [населено място] дол на [фирма], чийто правоприемник е жалбоподателя. В т.5.14 от договора наемателят урежда трудовите правоотношения с работниците имащи трудовоправни отношения към датата на влизане в сила на договора с мината съгласно изискванията на чл.123, ал.1,т.6 КТ. Изложил е съображения, че съгласно посочената разпоредба трудовите правоотношения с работника или служителя не се прекратяват при отдаване на предприятието или обособена част от него под наем, аренда или на концесия, като съгласно чл.123, ал.2 КТ работодател е новият собственик, наемател или арендатор. Към момента на сключване на договора за наем е било налице висящо производство относно законността на предходно уволнение, като с влязло в сила на 12.05.2008 г. решение то е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата до уволнението длъжност. С това решение се възстановява прекратеното трудово правоотношение между страните във вида, в който е съществувало преди прекратяването му. Поради това не може да се приеме, че към момента на сключване на договора за наем не е съществувало валидно трудово правоотношение с ищеца. След като със сключване на договора за наем трудовото правоотношение не се прекратява, то по силата на чл.123, ал.2 КТ работодател е наемателя и такъв към момента на прекратяване на настоящото трудово правоотношение е жалбоподателя. По тези съображения въззивният съд е уважил иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и е възстановил ищеца на заеманата до уволнението длъжност при жалбоподателя.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: когато е налице хипотезата на чл.354, ал.1, т.1 КТ и промяна на работодателя по см. на чл.123 КТ, за работника или служителя по отношение на когото не съществува трудово правоотношение поради висящ процес, налице ли е смяна на работодателя след възстановяването му на длъжност, какво правоотношение съществува между работника или служителя и което и да е от двете предприятия, при положение че към момента на промяната има висящ спор за незаконно уволнение.
Настоящият съдебен състав намира, че по поставения въпрос не е налице приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, т. 4/.
Запазването на трудовите правоотношения при отдаване на предприятие или част от него на друг работодател по силата на договор за наем е уредено в чл.123, ал.2 КТ /ред. 2001 г./ и чл.123а КТ /в сила от 1.07.2006 г./ Законодателното разбиране е, че трудовото правоотношение се запазва с новия работодател при временна промяна в ползването на собствеността чрез отдаване на предприятие или обособена част от него под наем, аренда или на концесия. В тези случаи правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудовите правоотношения, съществуващи към датата на промяната се прехвърлят на новия работодател. В този смисъл е и задължителната практика на Върховния касационен съд- ТР № 2 по т.д. № 2/2010 г. на ОСГК на ВКС. Приетото от въззивния съд, че ищецът следва да бъде възстановен на работа при новия работодател – наемателя не влиза в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
Останалите оплаквания касаят съществото на спора, с оглед приетото от въззивния съд, че ищецът следва да бъде възстановен на работа при жалбоподателя, независимо от предходното му уволняване и възстановяване на работа при стария работодател и са свързани с правилността на решението, което не е основание за допускане на касационно обжалване в производство по чл.288 ГПК.
Въпросът възможно ли е да бъдат различни страните срещу които се предявяват обуславящият и обусловените искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ не е обусловил решаващия извод на въззивния съд, че работодател на ищеца е жалбоподателя при който следва да бъде възстановен на работа, поради което по отношение на него не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображение съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 238 от 1.07.2010 г. по гр.д.№ 188/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: