Определение на Върховен касационен съд ІІI г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 17
С., 06.01. 2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІI г.о. в закрито заседание на трети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Б. гр.д.N 633 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], [населено място] срещу определение 22.07.2011 год. по гр.д. № 1299/2009 год. на Софийски градски съд в частта, с която е допуснато обезпечение на предявените искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. Р., Г. С., И. Д., А. Ж., Г. Ж., Ж. Ж., Г. Д., Я. Д., Г. Д., Б. С. и К. С. срещу частния жалбоподател чрез налагане на възбрана върху недвижим имот: производствен терен от 1453 кв.м. и включените в него производствени обекти с разгъната застроена площ от 216 кв.м., находящ се в м. “Н.” в землището на [населено място] поле, [община], обл. П.. Искането за отмяна на определението жалбоподателят основава на твърдението, че същото е неправилно.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
Производството пред първата инстанция е образувано по исковете на Р. Р., Г. С., И. Д., А. Ж., Г. Ж., Ж. Ж., Г. Д., Я. Д., Г. Д., Б. С. и К. С. срещу [фирма], [населено място] за осъждане на ответника да заплати обезщетение за ползване на част от 2315 кв.м. от мястото цялото с площ от 3000 кв.м., представляващо поземлен имот, находящ се в землището на [населено място] поле, обл. П. на основание чл.59 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Софийски районен съд е отхвърлил исковете. Производството е висящо пред Софийски градски съд по жалба на ищците.
С обжалваното определение Софийски градски съд е уважил молбата на ищците по съображения, че е доказана нуждата от обезпечаване, както и че посочената обезпечителна мярка – възбрана върху недвижим имот, собственост на дружеството съответства на обезпечителната нужда.
Определението е правилно.
За да се уважи искането за допускане на обезпечение следва да са налице предпоставките за това, а именно допустимост на иска, вероятна основателност, наличие на обезпечителна нужда и преценка относно това дали исканата обезпечителна мярка е подходяща.
О. на иска има за цел да охрани интересите на ищеца, за да може при успешно завършване на процеса той да осъществи своето право, като резултатно проведе в изпълнение постановеното решение. Съгласно разпоредбата на чл.391 ГПК обезпечението се допуска когато за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по решението. В. съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 391 ГПК за уважаване на молбата за допускане на обезпечение при условие, че бъде внесена парична гаранция в размер на 6750 лв. Посочената от ищците обезпечителна мярка- възбрана е подходяща. Налагането на възбрана върху недвижим имот е установен от закона способ за обезпечаване на правата им. Правилно съдът е приел, че исканата обезпечителна мярка съответства на обезпечителната нужда. Законът овластява съда с оглед обстоятелствата по конкретното дело да допусне обезпечение при гаранция, независимо от представените в подкрепа на иска писмени доказателства.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че посочената от ищците обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като дружеството има производствена дейност и реализира доходи, има банкови сметки и недвижими имоти, чрез които да осигури претендираното вземане на ищците. Ако жалбоподателят счита наложената обезпечителна мерка за неподходяща може да поиска замяната й по реда на чл.398 ГПК. Останалите оплаквания относно начина на връчване на препис от определението- връчено на пълномощника, а не на адреса на дружеството не обосновават извод за лишаване на дружеството от възможността да атакува определението, тъй като частната жалба е подадена в установения от закона едноседмичен срок.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.07.2011 год. по гр.д. № 1299/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: