4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
[населено място], 29.12. 2015 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 4803 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Х. А. и А. С. А. и двамата от [населено място], общ. С., подадена от адвокат С. К. срещу въззивно решение № 109 от 8.06.2015 г. по гр.д. № 79/2015 г. на Габровския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 16 от 3.02.2015 г. по гр.д. № 1066/2014 г. на Севлиевския районен съд са отхвърлени предявените от М. Х. А. и А. С. А. срещу М. П. М. и В. Ц. М. искове за разваляне на договор за издръжка и гледане сключен с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трети лица, със запазване право на ползване № 20/2013 г., по описа на нотариус П. Д., рег. № 543 на нотариалната камара на Р България, с район на действие РС С., както и да бъдат признати М. Х. А. и А. С. А. за собственици на имота, като М. П. М. и В. Ц. М. бъдат осъдени да предадат владението на имота, като неоснователни и недоказани.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, свързани с естеството на правоотношението между уговарящия и бенефициера при договор в полза на трето лице, като е приел, че за последния не възникват никакви задължения, без да съобрази, че това правоотношение може да е различно: уговарящият да е длъжник на третото лице и да извършва посредствено престиране с помощта на обещателя; да даде заем на третото лице посредством престацията на обещателя; да иска да надари третото лице посредством обещателя; да е в изпълнение на стар дълг. Основанието на договора може да бъде- поемане на задължение с алеаторен характер, а в конкретния случай отразеното в договора- осигуряване на спокойни и необезпокоявани старини на уговарящите , което имало характер на определено задължение за ответниците не било изяснено от съда, съобразно правилата за тълкуване на договорите по чл.20 ЗЗД. В обжалваното решение съдът не съобразил, че договорът е сключен при условие, че ответниците ще придобият собствеността върху имота, с изрично посочената и единствена цел да осигурят на купувачите спокойни и необезпокоявани старини, което е в противоречие с ТР № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2/1981 г. на ОСГК на ВС. Поддържат, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор ответниците М. П. М. и В. Ц. М., чрез пълномощника си адвокат П. Д. изразяват становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не са поставени правни въпроси, които да отговарят на критерия за селекция по чл.280, ал.1 ГПК. Предявеният иск е за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължение за осигуряване на „спокойни и необезпокоявани старини”. Съдът е приложил правилно закона и не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Цитираното тълкувателно решение е неотносимо за настоящия случай.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове за разваляне на договор за издръжка и гледане, материализиран в Н.А. № 20/2013 г. на нотариус П. Д., с район на действие районен съд, [населено място], както и за признаване на установено, че са собственици на имота, предмет на договора и осъждане на ответниците да им предадат владението на същия, Габровският окръжен съд е приел, че сключеният договор е за покупко-продажба на недвижим имот в полза на трети лица, със запазване на правото на ползване. За ответниците в качеството им на бенефициери, от процесната сделка не възникват задължения, нито към продавача, нито към уговорителите- жалбоподателите и ищци по делото. Вписаното в нотариални акт, че договорът е сключен с цел да се осигурат спокойни и необезпокоявани старини за жалбоподателите, не може да се приеме за поемане на задължение за издръжка и гледане на жалбоподателите-уговорители от ответниците- бенефициери. Наличието на уговорка за издръжка и гледане не се установява и от останалите доказателства по делото. Въведените с въззивната жалба доводи за нищожност на договора, въззивният съд не е обсъдил мотивирайки се с това, че са заявени за първи път пред него, което е недопустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На въпроса свързан с възможността правоотношението между уговарящ и третото лице да произтича от договор за издръжка и гледане е дадено разрешение в обжалваното решение, като е прието, че ответниците не са поели задължение за издръжка и гледане срещу прехвърленото им право на собственост върху недвижимия имот, тъй като това не е установено нито от самия договор, нито от останалите събрани по делото доказателства. Както е прието в задължителната съдебна практика правоотношенията между уговарящ и третото лице могат да бъдат най-различни, включително и да произтичат от договор за издръжка и гледане, без това да е изрично посочено в договора. Прехвърлянето на право на собственост става със самия договор в полза на трето лице, при условие, че е валиден. Това е така, защото уговорителят е сключил договора от свое име, но действието му е настъпила направо в патримониума на третото ползващо се лице. Отличителната разлика на този тип договори е прякото придобиване на права от бенефициера от момента на постигане на съгласие между уговарящия и обещателя- Решение № 573 от 25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. 0 169/2009 г.г., ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с практика. Изводът на съда е, че по делото не е установено наличието на поето от ответниците – бенефициери задължение за издръжка и гледане на жалбоподателите- уговорители по договора.
Не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса нищожен ли е договора, тъй като на този въпрос въззивният съд не е дал разрешение. Приел е, че е недопустимо да се разгледа заявено за първи път пред въззивната инстанция ново основание. Съгласно даденото в т.1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение.
Позоваването на даденото в ТР № 30 от 17.06.1981 г. по гр.д. № 2/1981 г. на ОСГК на ВС разрешение касаещо договорите за издръжка и гледане няма отношение към формираните изводи в обжалваното въззивно решение, в което е прието, че по делото не е установено наличие на правоотношение между уговарящите и третите лице произтичащо от договор за издръжка и гледане.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 109 от 8.06.2015 г. по гр.д. № 79/2015 г. на Габровския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: