4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 816
С., 8.06. 2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на тридесети май, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 200 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Те-Д.-З. Б.-клон С.” К., [населено място], подадена чрез адвокат Д. М. срещу въззивно решение № 308 от 2.12.2011 год. по гр.д. № 365/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 от 26.09.2011 г. по гр.д. № 922/2011 г. на Кърджалийския районен съд, с което са уважени предявените от С. С. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед № К-09 от 15.03.2011 г., с която е прекратено трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност “заместник началник в отдел Оперативен” и за присъждане на обезщетение в размер на 6 479.55 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и които са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба С. С. М., чрез адвокат Н. М. в писмения отговор изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени предявените от С. С. М. срещу “Те-Д. З. Б.” клон С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.33 КТ въззивният съд е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като работодателят не е доказал към момента на прекратяването му – 16.04.2011 г. да е налице реално съкращаване на щата. От щатното разписание в сила към 16.04.2011 г. е установено, че заеманата от ищцата длъжност “заместник началник оперативен отдел, офис К.” е съществувала. Работодателят не е доказал, че длъжността заемана от ищцата е съкратена.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: налице ли е преждевременност на съкращаването на ищцата и правилен ли е изводът на въззивния съд, че липсва изрично решение за реорганизация на офис К., като се има предвид изричното решение на управителния съвет на “Те-Д. З. Б.- клон С.” К. от 22.02.2011 г., както и правилен ли е извода на въззивния съд, че е настъпила преклузия за представяне на решението от 21.02.2011 г.
По поставените въпроси не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая въпросът налице ли е преждевременност на уволнението не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В. съд е приел, че за да е налице реално съкращаване на щата е необходимо да са премахнати считано от определен момент за в бъдеще отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, поради преустановяване на съответстващите им трудови функции, а от представеното щатно разписание в сила към 16.04.2011 г. се установява, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата /16.04.2011 г./ заеманата от нея длъжност е съществувала. Останалите въпроси касаят правилността на въззивното решение и са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК. Следва да се отбележи, че въззивният съд е обсъдил и представеното щатно разписание в сила към 18.04.2011 г., като е приел, че към момента на уволнението в сила е било предходното щатно разписание, по което заеманата от ищцата длъжност не е била съкратена. В тежест на работодателя е да докаже, че е упражнил законно правото си на уволнение, включително и основанието на което то е извършено- в случая съкращаване на щата.
В изложението се поставят и въпросите при постановено определение по реда на чл.140, ал.1 ГПК от един съдия и неотменяне на това определение от друг съдия, и процедиране в открито съдебно заседание по начин различен от предвидения в неотмененото определение опорочава ли се постановеното по същество съдебно решение и какъв е порокът, както и налице ли е действително настъпила преклузия за представяне от страна на жалбоподателя на решението от 21.02.2011 г., и недопускането на това писмено доказателство как се отразява върху постановеното въззивно решение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд за да приеме, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращаване на щата е незаконосъобразно, тъй като към момента на прекратяването му- 16.04.2011 г. длъжността заемана от ищцата не е била съкратена. Решаващите изводи на въззивния съд са, че с решението от 21.02.2011 г. управителите на “Те-Д. З. Б.-клон С.” са взели решение да съкратят заеманата от ищцата длъжност, т.е. че е налице решение на компетентния орган за съкращаване на длъжността на ищцата, но това съкращение реално е извършено на 18.04.2011 г., т.е. след прекратяване на трудовото правоотношение. Или твърденията на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, които са от решаващо значение за изхода на делото, изразяващи се в неприемане на писмено доказателство от съществено значение за изхода на делото не обосновават приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите оплаквания касаят правилността на въззивното решение и не са основания за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
С оглед изхода на делото на ответницата по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1000 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 308 от 2.12.2011 год. по гр.д. № 365/2011 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Осъжда “Те-Д. З. Б.-клон С.” К., [населено място], [улица] да заплати на С. С. М. от [населено място], [улица], бл. “Р.”, вх. Б, ет. ІV, ап.20 направените разноски за касационното производство в размер на 1000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: