4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 612
[населено място], 3.05.2012 г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 1609 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Д. от [населено място], приподписана от процесуалният му представител- адвокат Я. Л. срещу въззивно решение № 919 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 806/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението от 19.07.2010 г. по гр.д. № 1054/2009 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Министерство на вътрешните работи искове с правно основание чл.1 З. за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди от нарушаване от страна на ответника изискването на § 9 вр.чл.34, ал.1 и ал.3 ЗЗКИ и § 3, 4 и 5 и чл.50, ал.2 ППЗЗКИ свързано с действия по разсекретяване на Инструкция І-40/83 г.; за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди от накърняване правото на ищеца да води публичен процес; и за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди от отказа на главния секретар на МВР да представи по гр.д. № 11664/2006 г. материалите, съдържащи се в оперативните дела за издирване на сина на ищеца Съвестин Д..
В касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 и т.3 ГПК. Поддържа се, че при постановяване на решението е нарушена нормата на чл.270, ал.2 ГПК, чл.7 и чл.10 ГПК. Изложени са съображения, че при постановяване на решението са потъпкани материалните закони и конституцията с отказа на съда да разгледа приложимите правни норми при определяне налице ли е бездействие при и по повод изпълнение на служебни задължения. Нарушена била установената съдебна практика по приложението на чл.45 ЗЗД, а именно че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като вината се предполага до доказване на противното. При бездействие не ищецът, а ответната страна следва да докаже, че е действала съобразно законите. Ответното министерство нарушила ЗМВР, изискващ спазване на конституцията и защита на живота, правата и свободите на гражданите. Обжалваното решение противоречало на решение по гр.д. № 3538/2005 г. на СГС според което непредприемането на конкретни действия, задължаващи органа и целящи обезпечаване на нормалното упражняване на гарантираните и законни интереси на отделния гражданин, представлява несъобразяване на държавната власт и е налице противоправно поведение. Излагат се съображения, че са нарушени права на жалбоподателя които са му гарантирани по ЕКПЧ и по Конституцията на Република България, както и че въззивното решение е по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Писмен отговор на касационната жалба не е постъпил от ответната страна.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд, с което предявените от ищецът искове с правно основание чл. 1 З. са отхвърлени, като недоказани. Изложени са съображения, че в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че материалните съдържащи се в оперативните издирвателски дела и Инструкция І-40/83 г. са били относими към главния факт на доказване по споровете по гр.д. № 11664/2006 г., респ.246/2002 г., преобразувано в С-12/2005 г. на Софийски районен съд. Според съда засекретяването на делата и разглеждането им при закрити врата не препятства справедливо разрешаване на спора и получаване от ищеца на търсената от съда защита. Ограничаването на публичността не би могло да накърни правата на ищеца, чийто достъп при разглеждането на делата не е бил ограничаван. По делото е останало недоказано твърдението на ищеца, че е налице противоправно бездействие на служители на ответната страна. Не е доказана причинна връзка между заявените от ищеца неимуществени вреди и твърдяното бездействие от ответната страна. В обобщение въззивният съд е приел, че исковете са недоказани и ги е отхвърлил.
Настоящият съдебен състав намира, че в касационната жалба не се съдържа изложение по смисъла на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Жалбоподателят не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд за отхвърляне на исковете. Съгласно даденото разрешение в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. М. или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая съдържащите се в касационната жалба оплаквания са по съществото на спора и са относими към преценката от въззивния съд на събраните по делото доказателства и обосноваността на изводите му, че не е установена пряка причинна връзка между твърдяното бездействие на служители на Министерство на вътрешните работи и вредоносния резултат, за който са претендирани обезщетения по настоящото дело. Преценката налице ли е бездействие при и по повод изпълнение на служебни задължения от служители на ответното Министерство на вътрешните работи и то в причинна връзка ли е с вредоносния резултат, за който се претендира обезщетение, както и за приложимите в случая нормативни актове извършена от въззивния съд касае обосноваността на обжалваното решение. Необосноваността на решението не е основание за допускане на касационно обжалване, защото основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Позоваването на текстове от ГПК без да е формулиран процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото не може да обоснове извод за наличие на някоя от хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 919 от 11.04.2011 г. по гр.д. № 806/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :