2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1234
[населено място], 28.11.2014 г.
Върховен касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 5441 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Г., приподписана от адвокат И. Б. срещу въззивно решение № 613 от 31.03.2014 г. по гр.д.№ 4175/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 5096 от 3.07.2013 г. по гр.д.№ 10195/2012 г. на Софийски градски съд е признато и допуснато изпълнението на решение от 19.10.2011 г. на Зднепровски районен съд, [населено място] по дело № 2-2375, Руска Федерация, с което И. Г. Г. е осъден да предаде на С. Б. К. сума, заета по договор от 1.03.2011 г. в размер на 7 730 000 руб., проценти за ползване на заема в размер на 1 623 300 руб., неустойка в размер на 150 000 руб., разноски за заплащане на услугите на представителя в размер на 10 000 руб. Или общо 9 513 300 руб.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по въпроса – следва ли български съд да признае и допусне изпълнение на решение на съд на държава, която не е член на европейския съюз, когато съдебното решение е постановено в противоречие на правилата на определяне на подсъдността съгласно националното законодателства и в противоречие с разпоредбите на Регламент /ЕО/№ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно, подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Поддържа се, че по този въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът С. Б. К., чрез адвокат М. Д. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване решение на въззивен съд, поради което е допустима.
С обжалваното решение е прието, че формалните предпоставки за признаване и допускане на изпълнение на постановено от чужд съд решение, от чиито последици на територията на РБ ще се ползва страната, сезирала съда с иск за екзекватура, установени в чл.119, ал.2 КМЧП са налице- представен е препис от чуждестранното съдебно решение, влизането в сила на което е удостоверено с печат, поставен върху самото решение. Съдът е посочил, че в случая е приложим Договорът за правна помощ между Република България и Руската Федерация, чиито разпоредби според съда имат приоритет пред КМЧП, а съгласно чл.12 от същия за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела не се изисква заверка на представените официални документи от МВнР. По отношение на уредените в чл.117 КМЧП материални предпоставки за наличието на които съдът следи служебно е приел, че са налице. Съгласно чл.117, ал.1 КМЧП решението на чуждестранния съд се признава и изпълнението му се допуска, когато е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществените спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда. В случая по делото е безспорно, че ответникът е имал временна регистрация в Руската Федерация. Разпоредбата на чл.117, ал.1 КМЧП се отнася до международната компетентност на съда, но не до местната и родова подсъдност на разрешения спор. Приел е, че са налице и останалите визирани в чл.117 КМЧП условията, при които се признават решенията и актовете на чуждестранните съдилища и се допуска изпълнението им.
Поставеният въпрос- следва ли български съд да признае и допусне изпълнение на решение на съд на държава, която не е член на европейския съюз, когато съдебното решение е постановено в противоречие на правилата на определяне на подсъдността съгласно националното законодателства и в противоречие с разпоредбите на Регламент /ЕО/№ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г. относно, подсъдността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела не е обусловил решаващите изводи на съда, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело но не и за правилността на обжалваното въззивно решение, за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният в изложението въпрос не е обусловил решаващата воля на съда. В. съд е приел, че са налице както формалните предпоставки установени в чл.119, ал.2 КМЧП за признаване и допускане на изпълнение на постановено от чужд съд решение, от чиито последици на територията на РБ ще се ползва страната, сезирала съда с иск за екзекватура, така и материалните предпоставки уредени в чл.117 КМЧП. Въз основа на това е извел извода, че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на решението на чуждестранния съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 613 от 31.03.2014 г. по гр.д.№ 4175/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
.