4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 639
С., 13.05.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 1997 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от [населено място], подадена чрез адвокат Свилена Н. срещу въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 год. по гр.д. № 3430/2013 год. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решението на Варненския районен съд № 4194 от 30.09.2013 г. по гр.д. № 8186/2013 г., и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ- за отмяна заповед за уволнение № 88 от 4.04.2013 г., за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност “пазач-невъоръжена охрана”, за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 1581.12 лв.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: допустим ли е служебния контрол на правилността на първоинстанционното решение при подадена бланкетна въззивна жалба, без да са изложени конкретни доводи в същата; при преценка на законността на уволнението по чл.325, т.9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е било влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; чия е доказателствената тежест относно един от елементите в състава на чл.325, т.9 КТ, а именно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието; комулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл.325, т.9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение- влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща работа за здравословното му състояние, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата рабпоредба. Поддържа се, че по поставените въпроси е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Приложени са съдебни решения на състави на Върховния касационен съд, постановени по реда на ГПК /отм./ и по реда на действащия ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма], [населено място] в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият съдебен състав намира следното:
За от отмени първоинстанционното решение и приеме уволнението за законосъобразно, Варненският окръжен съд е приел, че приетото в ЕР на ТЕЛК от 4.02.2013 г. относно противопоказните условия на труд за жалбоподателя обосновава извод, че не той не може да изпълнява длъжността „пазач невъоръжена охрана” и с това е доказана първата предпоставка на чл.329, ал.1, т.9 КТ. Установяване наличието на подходяща работа при работодателя е счел, че е в доказателствена тежест на ищеца, за което не са сочени и не са събрани доказателства.
Поставеният въпрос – допустим ли е служебния контрол на правилността на първоинстанционното решение при подадена бланкетна въззивна жалба, без да са изложени конкретни доводи в същата е от значение за изхода на делото, но не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е съобразено с приетото в задължителната съдебна практика- ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 от същото в чл.269 ГПК е установена забрана за служебна проверка на правилността на съдебния акт. Изключение от това правило е налице в две хипотези- при нарушение на установена в публичен интерес материалноправна норма и при защита на права на частноправни субекти, за чийто интерес законът е възложил на съда да следи. Само в тези случаи, ако първата инстанция не е изпълнила задълженията си, е налице процесуално нарушение, което следва да бъде поправено от въззивната, независимо от липсата на нарочно оплакване в жалбата. В случая въззивният съд е съобразил тези постановки, като се е произнесъл по приложението на императивна материалноправна норма.
По въпросите – при преценка на законността на уволнението по чл.325, т.9 КТ следва ли да бъде взето предвид решение на ТЕЛК, което не е било влязло в сила към момента на прекратяване на трудовото правоотношение; чия е доказателствената тежест относно един от елементите в състава на чл.325, т.9 КТ, а именно липсата на друга подходяща работа за здравословното състояние на работника в предприятието; кумулативно ли следва да са налице двете предпоставки визирани в чл.325, т.9 КТ, за да е законно прекратяването на трудовото правоотношение- влошено здравословно състояние на работника или служителя и липса на друга подходяща работа за здравословното му състояние, или е достатъчно установяването на първата предпоставка от същата разпоредба е налице основание за допускане на касационно обжалване. Същите са от значение за изхода на делото, като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с приетото в цитираната и представена от жалбоподателя съдебна практика.
Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2671 от 17.12.2013 год. по гр.д. № 3430/2013 год. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насречване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :