О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 104
гр. София, 24.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март, през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.№ 5111/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 574/16.01.2015 г. на адв. В. П. от АК-С., като служебен защитник на касатора А. Г. Видов, в която се сочи, че с определението си от 29.12.2014 г. по гр.д. № 5111/20014 г., в производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение е пропуснал да се произнесе по отношение на направените по делото разноски, тъй като въпреки, че не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ на касатора от назначения му служебен защитник.
Ответникът по молбата [фирма] [населено място] не е изразил становище по нея с писмен отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, следното:
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество, молбата е неоснователна.
С определение № 1352/29.12.2014 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 3103 от 04.05.2012 г., постановено по в.гр.д. № 18015/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, по касационна жалба с вх. № 74740/11.07.2012 г. на А. Г. Видов от [населено място]. С посоченото въззивно решение е потвърдено решение от 03.09.2011 г. на Софийски районен съд, 69 с-в, постановено по гр.д. № 2431/2011 г., с което са отхвърлени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за обявяване недействителността на клауза по т. V от трудов договор № 218/15.11.2010 г. и незаконност на уволнението, извършено със заповед № 206 от 03.12.2010 г.
Съдът намира, че не са налице условията на чл. 248 ГПК и на пълномощника на касатора адв. В. П. от АК-С. не следва да му бъдат присъдени направените по делото разноски за касационната инстанция – адвокатско възнаграждение по реда на чл. 248 ГПК, тъй като същият е назначен като служебен защитник по Закона за правната помощ, а не като особен представител по реда на чл. 29 и чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което не му се дължи заплащане на възнаграждение нито от бюджета на съда, нито с оглед изхода на делото разноски могат да се присъдят на насрещната страна. Това е така, тъй като с разпореждане от 13.03.2014 г., постановено по в.гр.д. № 18015/2011 г. по описа на Софийски градски съд, II – Г състав, във връзка с предоставена правна помощ на основание чл. 95 ГПК, на касатора е назначен адвокат В. С. П. от АК-С., определен на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, във връзка с направено искане по чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 4 ЗПП.
Целта на правната помощ е на страните, които не притежават имущество и доходи и нямат възможност да осъществят самостоятелно пълноценна защита по гражданските дела, да им се осигури безплатна адвокатска защита. Уредбата на правната помощ се съдържа в Закона за правната помощ и се допълва в чл. 94 и сл., Глава „Десета” на Гражданския процесуален кодекс, където са регламентирани спецификите на гражданския процес. След като уважи молбата за правната помощ, съдът служебно изпраща искане до съответния Адвокатски съвет за определяне на адвокат. За назначените от съда служебни защитници възнаграждението се поема от републиканския бюджет. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на Националното бюро за правна помощ, като видът и количеството на извършената дейност се удостоверяват съгласно чл. 38 ЗПП с писмен отчет на адвоката по образец, утвърден от Националното бюро за правна помощ. Посоченият отчет се подава за съдебните производства – с приключване на производството пред съответната инстанция и Адвокатският съвет проверява и заверява, като предлага размер на възнаграждението, съобразно вида, количеството и качеството на оказаната правна помощ в рамките на наредбата по чл. 37, ал. 1 ЗПП. Според разпоредбата на чл. 39 ЗПП, заплащането на предоставената правна помощ се извършва от НБПП по банков път въз основа на отчета по чл. 38 ЗПП и решение на председателя на НБПП.
Ето защо, след приключване на производството пред настоящата инстанция, адвокатът следва да отчете предоставената от него правна помощ в срок до една година от преустановяване на участието му в производството, съобразно чл. 38, ал. 4 ЗПП, с оглед получаване на дължимото му заплащане за осъществената правна помощ.
При тези данни, настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о., счита, че не е налице основание за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК и молбата на назначения служебен адвокат на касатора като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О п р е д е л и :
Оставя без уважение молба вх. № 574/16.01.2015 г. на адв. В. П. от АК-С., в качеството му на служебен защитник на касатора А. Г. Видов от [населено място], за допълване на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 1352/29.12.2014 г. по гр.д. № 5111/2014 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено в производство по чл. 288 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: