Определение №752 от 17.10.2014 по ч.пр. дело №5939/5939 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 752

С., 17.10. 2014 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на петнадесети октомври, две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова

като изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр.д.N 5939 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. К. И., подадена чрез адвокат С. С. срещу определение № 2365 от 13.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 1744/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на подадената частна жалба срещу определение от 30.05.2014 г. по гр.д. № 403/2014 г. на Варненския районен съд за прекратяване на производството по обезпечение на доказателства, поради изчерпване на предмета на делото.
Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение с отказа да допусне поисканата допълнителна експертиза.
Ответникът [фирма], [населено място], общ. А., област В. не е депозирал отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
По молба на [фирма], [населено място], общ. А., обл.В. е образувано гр.д. № 403/2014 г. по описа на Варненския районен съд. Съдът е допуснал и приел заключение на вещо лице по въпросите, поставени в молбата по чл.208, ал.1 ГПК, оставил е без уважение искането на насрещната страна за поставяне на допълнителна задача към съдебно-техническата експертиза, и е прекратил производството, поради изчерпване на предмета му.
За да прекрати производството и приеме за недопустима частната въззивна жалба срещу определението на районния съд, с което се прекратява производството по обезпечение на доказателства, поради изчерпване на предмета му, окръжният съд е приел, че то не подлежи на контрол по реда на обжалването. Изложени са съображения, че обжалваният акт не прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което не е от категорията на определенията по чл.274, ал.1, т.1 ГПК. Посочено е, че съгласно нормата на чл.208, ал.3 ГПК, на обжалване подлежи само определението, с което молбата за обезпечение на доказателства не е била уважена, какъвто не е настоящия случай, при който поисканото с молбата по чл.208, ал.1 ГПК заключение е прието.
Обжалваното определение е правилно.
В производството по обезпечение на доказателства не се разрешава материалноправен спор, а се извършва предварително събиране на доказателства, ако съществува опасност, те да се загубят или тяхното събиране да се затрудни. С оглед тази специфика на производството, на обжалване подлежи, съгласно разпоредбата на чл.208, ал.3 ГПК, само определението, с което не се уважава молбата по чл.208, ал.1 ГПК за събиране на доказателства, но не и определението, с което приключва производството след събиране на доказателствата, посочени в молбата по чл.208, ал.1 ГПК. С последното само се констатира изчерпването на предмета на делото, без да се прегражда развитието му, поради което то не е от категорията на актовете по чл.274, ал.1, т.1 ГПК и не подлежи на обжалване. Определението, с което се оставя без уважение молбата на другата страна по чл. 208, ал. 4 от ГПК за събиране в същото производство на доказателства, посочени от нея не подлежи на обжалване. П. обхват на производството по чл.208 от ГПК, се определя от молбата по чл.208, ал.1 ГПК за обезпечение на доказателства, по която е образувано делото. Исканията на другата страна по чл.208, ал.4 от ГПК за събиране на доказателства, тясно свързани с тези на молителя, не разширяват предмета на сезиране на съда и насрещната страна не придобива качеството на съмолител по см. на чл.208, ал.1 ГПК. Ето защо, на обжалване с частна жалба по чл.208, ал.3 ГПК подлежи единствено отказът на съда, с който не се уважа молбата по чл.208, ал.1 от ГПК, но не и отказът на съда да събере доказателства, посочени по реда на чл.208, ал.4 ГПК от другата страна. Н. на определението по чл.208, ал.4 ГПК следва и от систематичното място и поредността на разпоредбите – правилото за обжалваемост на отказа да се уважи молбата по чл.208, ал.1 от ГПК е въведено с ал.3 на чл.208 от ГПК и предхожда нормата, съдържаща се в ал.4 на чл.280 ГПК, относно възможността съдът да събере и допълнителни доказателства, посочени от другата страна, тясно свързани с тези на молителя, както правилно е посочил и въззивния съд.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваемостта в производството по чл.208 ГПК е изрично ограничена от законодателя до определението, с което не се уважава молбата по чл.208, ал.1 ГПК, поради което прекратяването на производството, извън посочената хипотеза, не подлежи на инстанционен контрол. В случая производството по чл.208 ГПК е прекратено от районния съд с оглед изчерпване на предмета му, поради което определението е необжалваемо.
По тези съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2365 от 13.08.2014 г. по ч.гр.д.№ 1744/2014 год. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top